Францис Фицджералд - Красиви и прокълнати

МОУРИ: да поръчваме. Той ще бъде...

АНТЪНИ: Разбира се. Да поръчваме. Аз му казвах...

МОУРИ: Ето го, идва. Виж – ще се блъсне в онзи келнер. (Той вдига пръста си в знак на предупреждение – подобно на мек и приятелски нокът на граблива птица.) Ето те и теб, Керъмъл.

ДРУГ ГЛАС (грубо): Здравей, Моури. Здравей, Антъни Комсток Печ. На колко е станал внукът на Адам? Още ли те преследват кандидатките за женитба, а?

(РИЧАРД КЕРЪМЪЛ е нисък и рус – вероятно на тридесет и пет ще бъде плешив. Има жълтеникави очи – едното поразително ясно, а другото непрогледно като кална локва, – както и изпъкнало чело, като на нацупено дете. Има издатини и на други места – изпъкнало шкембе, пророческите му думи все едно бълват от устата му, дори джобовете на смокинга му са издути, сякаш са замърсени, с безкраен куп разписания, програми и всевъзможни изрезки с подгънати и разръфани краища. Понякога той си води записки на тях, присвивайки силно несравнимите си жълтеникави очи и махвайки за тишина със свободната си лява ръка.

Стига до масата и се ръкува с АНТЪНИ и МОУРИ. Той е от онези, дето непрекъснато се ръкуват, дори и с хора, с които са се видели едва преди час.)

АНТЪНИ: Здравей, Керъмъл! Радвам се, че дойде. Изпитвахме нужда от приятна промяна.

МОУРИ: Закъсня. Да не си гонил пощаджията из квартала? Тъкмо предъвквахме характера ти.

ДИК (с усилие фиксирайки АНТЪНИ с ясното си око): Какво би казал? Нека да си го запиша. Да не би до днес следобед да си съкратил три хиляди думи от първа част?

МОУРИ: Благороден [5] От фамилията на Моури: noble – "благороден" (англ.). – Б. пр. естет. А аз налях алкохол в стомаха си.

ДИК: Не се съмнявам. Обзалагам се, че вие двамата седите тук вече цял час и говорите за пиене.

АНТЪНИ: Ние никога не губим мярка, голобрадото ми момче.

МОУРИ: Никога не се прибираме вкъщи с жените, изпречили се на пътя ни, когато сме опиянени.

АНТЪНИ: Като цяло, нашите събирания се отличават с известна високомерна изисканост.

ДИК: Особено глупавият тип хора, които непрекъснато се хвалят с това, че са "пияни"! Бедата е там, че и двамата принадлежите към старата английска школа на кавалерите от осемнадесети век. Пиете тихо, докато не се търкулнете под масата. Никога не се забавлявате. О, не, никога не го допускате.

АНТЪНИ: Бас държа, че това е от шеста глава.

ДИК: Ще ходим ли на театър?

МОУРИ: Да. Смятаме да прекараме вечерта в размисли по житейски проблеми. Темата накратко се нарича "Жената". Допускам, че ще се окаже благодатна.

АНТЪНИ: Боже мой! Това ли било? Хайде пак да отидем във "Фолиите".

МОУРИ: До гуша ми дойде. Три пъти съм го гледал. (Към ДИК.) Първия път си излязохме след първо действие и открихме един чуден бар. Когато се върнахме, влязохме в друг театър.

АНТЪНИ: И дълго спорихме с една уплашена двойка, мислейки, че са седнали на нашите места.

ДИК (като че на себе си): Мисля... че след като напиша още един роман и една пиеса, и може би сборник с разкази, ще създам музикална комедия.

МОУРИ: Знам... че ако стиховете са интелектуални, никой няма да ги слуша. И критиците ще стенат и сумтят за "Добрата стара престилка". А аз ще продължа да светя като бляскава и безсмислена фигура в един безсмислен свят.

ДИК ( важно ): Изкуството не е безсмислено.

МОУРИ: Само по себе си е такова. Спасява го това, че се опитва да придаде някакъв смисъл на живота.

АНТЪНИ: С други думи, Дик, ти играеш пред салон, пълен с призраци.

МОУРИ: Все пак представлението не е лошо.

АНТЪНИ (към МОУРИ): Напротив, ако чувствах, че светът е безсмислен, щях ли да пиша? Самият опит да му се придаде някаква цел е безцелен.

ДИК: Е, дори и да си признаваш всичко това, бъди сносен прагматик и признай на бедния човек правото на инстинкт за живот. Да не искаш всички да приемат тези софистични глупости?

АНТЪНИ: Е, да, предполагам.

МОУРИ: Не, господине! Аз съм убеден, че всички в Америка, с изключение на около хиляда избраници, трябва да бъдат принудени да приемат безкомпромисна система от морални норми – римски католицизъм например. Не се оплаквам от традиционната етика. По-скоро протестирам срещу посредствените еретици, които се възползват от резултатите на софистиката и заемат позата на нравствена освободеност, на която в никакъв случай нямат право по силата на своя интелект.

(Тук донасят супата и това, което МОУРИ би могъл евентуално да каже, остава завинаги нечуто.)

След това те посетиха един спекулант на билети и на известна цена се снабдиха с места за новата музикална комедия, наречена "Шумна веселба". Във фоайето на театъра изчакаха няколко мига, за да видят как влиза тълпата хора, дошли на премиерата. Имаше пелерини, обшити с безчет многоцветни коприни и кожи; от рамене, шии и розови уши капеха бижута; по безбройните копринени шапки блещукаха неизброими игли; имаше обувки – златисти, бронзови, червени и бляскаво черни; блясък се излъчваше и от високите и стегнати прически на много жени и лъскавите влажни коси на добре поддържани мъже – и всичко това приличаше на някаква гигантска вълна, ту надигаща се, ту спадаща, бъбреща, смееща се, пенеща се, бавно търкаляща се сред оживеното море от хора, което като че ли тази вечер изливаше бляскавия си порой в някакво изкуствено езеро от смях.