Францис Фицджералд - Красиви и прокълнати

В студията "Филмс пар екселанс" съобщиха за нея по телефона и ѝ казаха, че мистър Блек щял веднага да слезе. Тя се огледа. Някакъв дебел мъж с модно сако разхождаше две момичета. Едното от тях посочи купчина тънки пакети, натрупани на височина до гърдите покрай стената в продължение на пет-шест метра.

– Това е пощата на студията – обясни дебелият мъж. – Снимки на звездите, които имат договори с "Филмс пар екселанс".

– О!

– Всяка снимка носи автограф на Флорънс Кели или Гастън Миърс, или пък Мак Додж. – Той смигна заговорнически. – Но пък когато Мини Макглук в далечния Соук Сентър получи снимката, тя ще си мисли, че автографът е истински.

– Значи това е печат?

– Разбира се. Само за да подпишат половината от тези снимки, на звездите би им отнело по осем часа на ден. Казват, че пощата на Мери Пикфорд ѝ струвала петдесет хиляди годишно.

– Виж ти!

– Разбира се. Петдесет хиляди. Но това е най-добрата реклама...

Те се отдалечиха и разговорът им вече не се чуваше, а почти веднага след това се появи Блокман – с вид на изискан джентълмен на около четиридесет и пет години. Той поздрави Глория с учтива топлота и ѝ каза, че никак не се е променила през изминалите три години.

Въведе я в една огромна зала, просторна като оръжеен склад и препълнена с всевъзможни прожектори и паравани. Всеки от декорите бе отбелязан с големи бели букви: Гастън Миърс Къмпани, Мак Додж Къмпани, или само "Филмс пар екселанс".

– Била ли си в студио преди?

– Никога.

Харесваше ѝ. Нямаше тежка миризма на театрален грим, нито на влажните и евтини костюми, които преди години я бяха отвратили по време на участието ѝ в сценки от музикална комедия. Тук беше чисто. Всичко изглеждаше богато, пищно и ново. Сред един от декорите, изобилстващ с окачени картини от Манджурия, идеално дегизиран китаец играеше според даваните му по мегафон указания, а голямата блестяща машина пресъздаваше прастарата поучителна история, предназначена за облагородяването на националното съзнание.

Към тях се приближи червенокос мъж и заговори Блокман с фамилиарен тон, на което Блокман отвърна:

– Здравей, Дебрис. Запознай се с мисис Печ... Мисис Печ иска да се снима в киното, както вече ти обясних... Е, къде отиваме сега?

Мистър Дебрис – великият Пърси Б. Дебрис, както мислеше Глория – им показа един декор, който представляваше интериора на някаква канцелария. Около камерата имаше няколко стола, на които тримата седнаха.

– Била ли си в студио преди? – попита мистър Дебрис, хвърляйки към Глория поглед, изразяващ квинтесенцията на страстта. – Не? Е, ще ти обясня какво точно ще се случи. Ще направим така наречените пробни снимки, за да видим как се запечатват чертите ти върху лентата и дали имаш естествено сценично присъствие, а също и как се поддаваш на режисура. Няма защо да се притесняваш. Ще кажа на оператора само да заснеме стотина метра лента от един епизод, който съм отбелязал тук, в сценария. По него ще можем да преценим доста неща.

Той извади лист от написан на машина сценарий и ѝ обясни епизода, който тя трябваше да изпълни. Някоя си Барбара Уайнрайт се бе омъжила тайно за младшия партньор във фирмата, в чийто офис се развиваше действието. Един ден тя случайно попада там и с любопитство оглежда мястото, където работи съпругът ѝ. Иззвънява телефонът и след известно колебание тя вдига слушалката. Узнава, че съпругът ѝ е бил блъснат от автомобил и е умрял на място. Тя е сломена. Отначало не може да осъзнае истината, но накрая проумява какво се е случило и припада.

– Значи, това е всичко – каза мистър Дебрис. – Аз ще застана ей там и ще ти давам указания какво да правиш, а ти ще се държиш, като че ме няма, и просто ще играеш така, както можеш. Само искаме да получим най-обща представа за екранното ти присъствие.

– Разбирам.

– Ще намериш гримове в стаичката зад онази завеса. Не слагай много. Само малко руж.

– Разбирам – повтори Глория, кимвайки. Тя неспокойно облиза устни с върха на езика си.

Глория предпазливо пристъпи в декора на офиса през истинската дървена врата и внимателно я затвори зад себе си. Изпита леко неудобство и неудовлетворение от облеклото си. Трябваше да си купи по-модна рокля за случая – все още можеше да си позволи да облича подобни неща, пък и по този начин би подчертала ефирната си младост.

Мислите ѝ светкавично се върнаха към настоящето, пришпорени от гласа на мистър Дебрис, който дойде от мястото, обляно в бели светлини.