Францис Фицджералд - Красиви и прокълнати

Един ден, по средата на болестта на Глория, се случи любопитен инцидент, който обърка мислите на мис Макгавърн, квалифицираната медицинска сестра за доста време напред. Беше пладне, но стаята на пациентката ѝ бе затъмнена и тиха. Мис Макгавърн стоеше близо до леглото и смесваше някакви лекарства, когато мисис Печ, която очевидно бе дълбоко заспала, изведнъж седна и заговори със силен глас.

– Милиони хора – каза тя – гъмжат като плъхове, бъбрят като маймуни, миришат като... глигани! Или въшки, предполагам. За един наистина изящен палат... на Лонг Айлънд, да речем... или дори в Гринидж... за един палат, пълен с картини от Стария свят и с изящни неща... с алеи, обградени от дървета, и зелени морави, и изглед към синьото море, и красиви хора в хубави дрехи... Бих жертвала стотици хиляди от тях, един милион от тях – тя вдигна слабата си ръка и щракна с пръсти. – Не ме е грижа за тях... разбирате ли?

Погледът, който тя насочи към мис Макгавърн след завършването на тази реч, бе странно неземен, странно напрегнат. После Глория се засмя леко язвително, отпусна се върху възглавницата си и отново заспа.

Мис Макгавърн бе объркана. Тя се чудеше какви ли бяха стотиците хиляди неща, които мисис Печ бе готова да пожертва заради своя палат. Долари, предположи тя... при все че май не ставаше дума за долари.

Беше февруари, седмица преди рождения ѝ ден. Обилният сняг се бе напластил по пресечките на големите булеварди тъй, както мръсотията се застоява в цепнатините по пода. След затоплянето всичко се превръщаше в кална маса, която отделът за почистване на улиците отчаяно се опитваше да измие с големи маркучи. Вятърът бе обичаен за този период, но от това мразовитостта му не ставаше по-поносима. Той се вмъкваше през отворените прозорци на всекидневната, донасяйки със себе си отвратителните тайни на приземния етаж, но същевременно отнасяйки миризмата на застоял въздух и валмата цигарен дим от апартамента на семейство Печ.

Глория, загърната в топло кимоно, влезе в леденостудената стая, вдигна телефонната слушалка и набра номера на Джоузеф Блокман.

– Имате предвид мистър Джоузеф Блек? – попита телефонистката на "Филмс пар екселанс".

– Блокман, Джоузеф Блокман. Б-ло...

– Мистър Джоузеф Блокман промени името си на Блек. С него ли искате да ви свържа?

– О... да.

Тя си спомни как веднъж в раздразнението си го бе нарекла "Блокхед" право в лицето.

Свързаха я с кабинета му чрез още две секретарки, последната от които я попита за името. Едва когато чу в слушалката познатия му, но служебно безпристрастен глас, тя осъзна, че не се бяха виждали от години. А междувременно той бе сменил името си и сега се казваше Блек.

– Можеш ли да се срещнеш с мен? – попита тя с лекота. – Наистина става дума за работа. Най-после реших да опитам в киното... ако може.

– Ужасно се радвам. Винаги съм бил убеден, че ще ти хареса.

– Мислиш ли, че можеш да ми уредиш пробни снимки? – попита тя с арогантността, присъща на всички красиви жени, на всички жени, които поне в някакъв момент от живота си се бяха смятали за красиви.

Той я увери, че всичко зависи единствено от това кога тя иска да бъдат пробните снимки. По което и да е време? Е, щял да ѝ позвъни по-късно същия ден и да ѝ съобщи кога е удобно. Разговорът приключи с обичайните комплименти от двете страни. После от три до пет часа тя седя близо до телефона – без резултат.

На следващата сутрин обаче пристигна една бележка, която я зарадва и развълнува.

Скъпа моя Глория,

По една щастлива случайност ми попадна възможност, която ми се струва подходяща за теб. Бих искал да започнеш с нещо, което ще насочи вниманието към теб. В същото време, ако красиво момиче като теб бъде снимано във филм наред с някоя от изтърканите от употреба звезди, които са превзели всички компании, това само би дало повод за клюки. Има обаче една роля за младо момиче в продукцията на Пърси Б. Дебрис, която ми се струва тъкмо подходяща за теб и ще ти донесе слава. В главните роли играят Уила Сейбъл и Гастън Миърс, а за теб мисля, че ще бъде ролята на по-малката сестра.

Пърси Б. Дебрис, който е режисъор на продукцията, каза, че ако дойдеш в студиото вдругиден (четвъртък), ще ти направи пробни снимки. Ако ти е удобно, ще те чакам в десет часа.

С най-добри пожелания,

винаги верен

Глория реши, че Антъни не бива да разбере, докато тя не получи роля, затова се облече и излезе от апартамента, преди той да се бе събудил. Огледалото ѝ, реши тя, я представи в обичайния ѝ вид. Питаше се само дали се забелязват следи от неотдавнашното ѝ продължително боледуване. Все още бе доста слаба, а и бузите ѝ като че ли бяха леко хлътнали – но тя си внуши, че това е преходно състояние и че днес изглежда свежа както винаги. Беше си купила шапка и тъй като денят бе топъл, остави леопардовата кожа у дома.