Антъни Тролъп - Барчестърски кули

— Дали старият ще вземе все пак паветата? — попита Бърти сестра си.

— Виж какво — каза тя. — Ако не внимаваш, ще са окажеш дори без покрив над главата. Аз го познавам по-добре от тебе. Много е сърдит.

Бърти поглади дългата си брада, изпи чая си, поговори с полушеговит, полусериозен тон за своите изпитания и в заключение обеща на сестра си, че ще направи всичко възможно да се хареса на вдовицата Болд. След това Шарлот отиде при баща си, уталожи малко гнева му и го убеди да не споменава нищо за полицата, поне през следващите няколко седмици. Той дори заяви, че ще плати седемстотинте фунта или във всеки случай ще откупи полицата, ако Бърти си осигури най-после някакво прилично бъдеще. Те не споменаха името на клетата Елинор, но и без много думи се разбраха.

В девет часа всички се събраха в гостната, напълно помирени помежду си, и скоро слугата доложи за мисис Болд. Тя влизаше за първи път в къщата, въпреки че беше оставяла визитната си картичка, и сега й стана малко неловко, че е пристигнала при тези чужди хора с такава приятелска непринуденост и при това облечена в най-обикновена вечерна рокля, сякаш цял живот ги е познавала. Но след три минути те я накараха да се почувствува у дома. Шарлот изтича надолу по стълбите да поеме бонето й. Бърти й помогна да си свали шала, синьората се усмихна така, както умееше да се усмихва, когато искаше да бъде любезна, а главата на семейството й стисна ръката ласкаво, сякаш я благославяше, с което веднага спечели сърцето й и я убеди в своето благородство.

Не бяха изминали и пет минути от пристигането на Елинор, когато слугата отново влезе и доложи, че е дошъл мистър Слоуп. Тя се изненада малко, тъй като й бяха казали, че ще бъдат сами, а държането на домакините показваше ясно, че посещението на мистър Слоуп не е неочаквано. Но нямаше причини за тревога. При подобни покани присъствието на един-двама ергени повече или по-малко не се смяташе за кой знае какво събитие, а и нямаше причина мистър Слоуп да не пие чай у семейство Станъп, както и самата Елинор. Той обаче беше много неприятно изненадан от присъствието на своята избраница. Мистър Слоуп бе дошъл да се наслади на красотата на мадам Нерони и да размени ласкателства с нея, но почувствува (макар и да не си признаваше това), че ако прекара вечерта съобразно първоначалните си намерения, изгледите му за успех при мисис Болд ще намалеят.

Синьората, която не подозираше, че има съперница, посрещна мистър Слоуп с обичайния интимен тон. Докато се ръкуваше с него, тя доверително му пошепна, че има да му каже нещо важно след чая — Мадлин очевидно беше решена да продължи покоряването на капелана. Горкият мистър Слоуп съвсем се обърка. Той предполагаше, че Елинор вече вижда в негово лице свой поклонник, и се ласкаеше от мисълта, че това не й е неприятно. Какво щеше да си помисли тя за него, ако го видеше да ухажва омъжена жена!

Но Елинор съвсем не беше склонна да го осъжда за това и не почувствува никаква досада, когато я сложиха да седне между Бърти и Шарлот Станъп. Тя не подозираше нищо за намеренията на мистър Слоуп, не подозираше дори за подозренията на своите близки, но все пак беше доволна, че мистър Слоуп не е много близо до нея.

Не беше недоволна и от съседството на Бърти Станъп. Той почти винаги оставяше добро впечатление при първо запознанство. С един епископ, който държеше много на собственото си достойнство, можеше наистина да претърпи провал, но не и с една млада и красива жена. Той съумяваше много бързо да премине на приятелски тон с жените, без каквато и да е нотка на безочливост или разпуснатост. В маниерите му имаше нещо, което напомняше на гальовно котенце. Изглеждаше толкова естествено да го приласкаят и погалят с фамилиарно добродушие в очакване да замърка и да заеме грациозна поза, а най-вече никога да не показва ноктите си. Но като всяка гальовна котка и той имаше нокти, които понякога ставаха доста опасни.

След като свършиха с чая, Шарлот тръгна към отворения прозорец, заяви, че пълната есенна луна е удивително красива, и прикани всички да й се полюбуват. Всъщност тази компания, с едно само изключение, беше доста равнодушна към красотата на луната, в това число и Шарлот, но тя знаеше колко полезна за нейните планове може да се окаже девствената богиня и затова се постара да предизвика техния ентусиазъм. Елинор и Бърти също се приближиха до прозореца. Доктор Станъп и неговата съпруга бяха вече готови да задремят в креслата си.

— На кого сте привърженица, мисис Бодл, на Хюел 49, на Брустър 50или на някой друг? — попита Шарлот, която знаеше по малко от всичко и беше чела около една трета от всяка току-що спомената книга.