Антъни Тролъп - Барчестърски кули

Но на първо място мистър Слоуп трябваше да си осигури подкрепата на епископа. Той отлично разбираше, че е най-добре да стори това преди посещението му у архиепископа. Деканът не би могъл да получи удар в по-удобен момент. Ако доктор Прауди склонеше да вземе присърце работата, би могъл да постигне много по време на престоя си в двореца на архиепископа. Твърдо убеден в това, мистър Слоуп реши да действува незабавно. Епископът заминаваше за Лондон на следващата сутрин и всяка загубена минута можеше да се окаже съдбоносна.

Капеланът влезе в кабинета на епископа към пет часа и го завари все още сам. Той сякаш не бе мърдал от мястото си след своята кратка разходка до вратата на декана. На лицето му все още бе изписан изразът на притъпено, полусъзнателно страдание. Когато мистър Слоуп влезе за втори път в стаята, той не се занимаваше с нищо, не четеше нищо и не мислеше за нищо, а просто седеше, вперил поглед в празното пространство.

— Какво има, Слоуп? — каза той не без известно раздразнение, тъй като, да си признаем, нямаше особено желание да говори с капелана точно в този момент.

— Ваше преосвещенство ще бъде безспорно наскърбен да узнае, че няма никакво подобрение в състоянието на декана.

— А? О, така ли! Горкият човек! Наистина, много печално. Сър Омикрон Пи сигурно не е пристигнал още?

— Не, ще дойде едва с влака в девет и петнадесет.

— Чудно защо не са поръчали специален влак! Казват, че доктор Трефойл е много богат.

— Да, много, както изглежда — отговори мистър Слоуп. — Но работата е там, че нито един лондонски доктор не е в състояние да му помогне — единственото, което могат да направят, е да покажат, че се вземат всички възможни мерки. Бедният доктор Трефойл е вече пътник, милорд.

— Но може би…

— И най-добрите му приятели не биха му пожелали да преживее такъв удар, защото той ще го лиши завинаги от неговите умствени способности.

— Горкият, горкият! — рече епископът.

— Естествено за ваше преосвещенство съвсем не е безразлично кой ще го замести — каза мистър Слоуп. — Ще бъде чудесно, ако вие бихте могли да осигурите назначението на човек, който споделя вашите възгледи по всички важни въпроси. Враждебната нам партия е много силна тук в Барчестър… повече, отколкото трябва.

— Да, да… Ако бедният доктор Трефойл ни напусне, би било великолепно да му намерим добър приемник.

— За ваше преосвещенство е изключително важно да намерите човек, на когото да можете да разчитате. Помислете само какви неприятности ще имаме, ако поетът се заеме от доктор Грантли или от доктор Хайъндри, или от някой друг техен съмишленик.

— Малко вероятно е лорд В да назначи някой от тях. За какво са му потрябвали?

— Да, разбира се, не е много вероятно — но все пак е възможно. Те ще пуснат в ход цялото си влияние. Ако смея да дам един съвет на ваше преосвещенство, бих ви предложил да обсъдите този въпрос идущата седмица с негово високопреосвещенство. Не се съмнявам, че лорд В ще вземе под внимание вашето мнение, особено ако то бъде подкрепено от негово високопреосвещенство.

— Не зная. Лорд В е бил винаги много внимателен към мен, много внимателен. Но не обичам да се намесвам в такива работи, освен ако не бъда изрично поканен да дам мнението си. А и да ме попитат, не знам кого бих могъл да препоръчам в настоящия момент.

Мистър Слоуп — дори мистър Слоуп! — почувствува известно смущение. Чудеше се как да облече малката си молба в достатъчно скромна форма. Той знаеше, че епископът неизбежно ще бъде смутен в първия момент от неговата дързост, и цялата трудност се състоеше в това, как да използува своята находчивост и красноречие, за да смекчи и разсее това впечатление.

— Аз също се съмнявах — започна той, — че ваше преосвещенство би могъл вече да има някого предвид, и затова ще си позволя да споделя с вас една своя мисъл: ако клетият доктор Трефойл ни напусне, наистина не виждам защо с помощта на ваше преосвещенство този пост да не бъде даден на мен.

— На вас ли?! — възкликна епископът с тон, който едва ли можеше да поласкае самолюбието на мистър Слоуп.

Но ледът беше строшен и мистър Слоуп възвърна обичайното си красноречие.

— Да, доста мислих по този въпрос. Ако ваше преосвещенство спомене името ми пред архиепископа, не се съмнявам, че ще успея. Виждате ли, първият ход ще бъде мои, а това е изключително важно. Освен това мога да разчитам на подкрепа от страна на пресата: моето име не е непознато, ще си позволя да кажа, че то се споменава с известно уважение в онази част от пресата, на чието мнение правителството много държи сега. А имам някои приятели и в самото правителство. И все пак, милорд, именно към вас се обръщам за помощ. Най-много бих се радвал да получа този бенефиций тъкмо от вашите ръце. И което е особено важно в такива случаи, вие можете да съдите по-добре от всеки друг за моите качества.