Антъни Тролъп - Барчестърски кули

— Той е мъртъв или е на смъртно легло. Получил е апоплектичен удар и ми казаха, че няма никаква надежда. Почти сигурно е, че е напуснал вече този свят.

Зазвъняха звънци и слугите бяха изпратени да научат последните новини. По-късно епископът, опрян на ръката на своя капелан, отиде да се осведоми лично за състоянието на болния. Мисис Прауди предложи помощта си на мис Трефойл. Трите мис Прауди също изпратиха подобни предложения: дворецът поднасяше най-дълбоките си съболезнования на резиденцията на декана. Отговорът на всички запитвания беше неизменен: в състоянието на декана няма никакви промени и сър Омикрон Пи се очаква да пристигне с влака в девет и петнадесет.

Подобно на мнозина други и мистър Слоуп се отдаде на размишления кой би могъл да бъде назначен за декан на освобождаващото се място и както много други той също стигна до мисълта, че не е изключено самият той да заеме този пост. Подобно на свещениците, събрали се в епископската библиотека, той също си зададе въпроса дали става въпрос за хиляда и двеста, хиляда и петстотин или две хиляди.

Но и две хиляди, и хиляда и петстотин, и хиляда и двеста щяха да бъдат добре дошли за него, стига да успееше да се добере до тях. Неговото честолюбие щеше да получи по-голямо удовлетворение от алчността му. Какъв триумф: да се издигне над архидякона в неговия собствен катедрален град, над всички пребендарии и каноници, и да получи пълен контрол над катедралния амвон и над катедралните богослужения!

Но по-лесно е да пожелаеш нещо, отколкото да го получиш. Все пак мистър Слоуп разполагаше с известни средства за постигането на своите цели и най-малкото нямаше намерение да губи време. Първо, той мислеше — и не без основание, — че може да разчита на съдействие от страна на епископа. Това наложи веднага да измени досегашните си планове: ако станеше декан, по-добре беше да върне негово преосвещенство под игото на жена му — мистър Слоуп вярваше, че неговият патрон само би се радвал, ако се отърве от единия си наставник. Освен това капеланът се бе погрижил името му да стане известно във висшите сфери. Бе му се удало да завърже нещо като епистоларно приятелство с някакъв особено влиятелен сред правителствените кръгове чиновник, председател на Националната комисия за държавните училища. Мистър Слоуп предполагаше, че може да се обърне без риск към сър Николас Фицвигин, а ако сър Николас решеше да упражни своето влияние, мястото му беше в кърпа вързано.

Освен това той можеше да разчита на подкрепа от страна на пресата или поне се ласкаеше от мисълта, че това е така. „Дейли Юпитер“ бе застанал безрезервно на негова страна в полемиката му с мистър Еърбин. Неведнъж бе имал възможността да беседва лично с един джентълмен от редакцията на вестника, който, макар и да не беше главен редактор, упражняваше почти същото влияние. Мистър Слоуп отдавна имаше навика да пише красноречиви писма за най-различни случаи на църковни злоупотреби, които подписваше с инициалите си и изпращаше на своя приятел от вестника заедно с лични бележки, подписани с цялото му име. Така че той и мистър Тауърс — такова беше името на този влиятелен джентълмен — бяха много добре разположени един към друг. Произведенията на мистър Слоуп винаги биваха отпечатвани, а понякога и коментирани в редакционните статии — така мистър Слоуп стана малко по малко нещо като литературна знаменитост. Тази публична изява му беше много приятна, макар че имаше и своите отрицателни страни. Един път, говорейки в присъствието на вестникари, той пропусна да подкрепи, възхвали и превъзнесе онази политика, която в този момент подкрепяше, възхваляваше и превъзнасяше „Юпитер“, след което за свое най-голямо удивление и досада бе най-безмилостно разкъсан от досегашния си съюзник. Осмяха го, окаляха го и го обявиха за глупак, сякаш бе заклет враг, а не верен приятел (а може би именно защото беше верен приятел). Дотогава още не бе научил, че човек, който се стреми да стане редовен дописник на „Юпитер“, трябва да се откаже от всяка индивидуалност. Но в края на краищата тази малка екзекуция не влоши отношенията му с неговия приятел мистър Тауърс. Мистър Слоуп познаваше твърде добре живота, за да си позволи открит бунт срещу такъв самодържец като „Юпитер“. Той целуна наказалия го ръжен и вярваше, че сега ще може да разчита на награда. Реши веднага да уведоми мистър Тауърс, че е кандидат за мястото, което предстоеше да бъде овакантено. Не едно назначение бе извършвано напоследък съобразно съветите, отправени към правителството от страниците на „Юпитер“.