Джоан Харис - Петте четвъртини на портокала

Ренет гледаше със зяпнала уста.

– Виж ѝ обувките! – лицето ѝ, долепено до мръсното стъкло на прозореца, бе порозовяло от удоволствие и възхищение. Осъзнах, че тя и аз виждаме различни неща, че сестра ми все още намира някакъв шик в найлоновите чорапи, кожените яки, чантите от крокодилска кожа, пухкавите щраусови пера, диамантените обици, причудливите прически. В следващите минути Ренет продължи да мърмори и да възклицава екзалтирано.

– Виж шапката ѝ! О! Роклята ѝ! Оххх!

Касис и аз не ѝ обърнахме внимание. Брат ми изучаваше кутиите, които бяха докарали с четвъртия мотоциклет. Аз гледах Томас.

Той стоеше леко встрани от останалите, подпрял лакът на бара. Видях го да казва нещо на Рафаел, който започна да вади халби за бира. Хайнеман, Шварц и Хауер се настаниха с жените на свободна маса близо до прозореца. Забелязах как старият Гюстав взе чашата си и се премести в другия край на бара с внезапно появила се гримаса на отвращение. Другите пияници като че ли бяха привикнали на подобни посещения, дори кимнаха на германците, когато последните прекосиха помещението. Анри огледа жените и продължи да мята погледи към тях дори след като бяха седнали. Внезапно ме обзе абсурдна победоносна радост от факта, че Томас нямаше компания. Той остана на бара известно време и аз имах възможност да наблюдавам лицето му, небрежните жестове, килнатата назад шапка и разкопчаната униформена куртка, под която се виждаше ризата му, Рафаел говореше малко с вдървена и любезна физиономия. Томас като че ли долавяше неудоволствието му, но по-скоро се забавляваше, отколкото се ядосваше. Леко шеговито вдигна чашата си и пи за здравето на Рафаел. Аниес започна да свири на пианото валсова мелодия с нестройно скърцане на една от високите ноти, където клавишът беше повреден.

Касис започна да се отегчава.

– Нищо не се случва – каза с досада. – Да си вървим.

Но Ренет и аз бяхме като омагьосани, тя – от светлините, бижутата, чашите, дима от цигарите в елегантните лакирани цигарета между пръстите с лакирани нокти, а аз... от Томас, разбира се. Не ме интересуваше дали нещо се случва. Бих изпитала еднакво удоволствие, ако беше сам и спеше. Имаше някакво очарование в това да го наблюдавам скришом. Можех да допра ръце до замъгленото стъкло и да обхвана лицето му с длани. Можех да допра устни до стъклото и да си представя допира на кожата му до моята. Другите трима се напиваха с по-голямо усърдие, една жена седеше на коляното на дебелия Шварц и той вдигаше с една ръка полата ѝ все по-нагоре, така че аз успях да зърна горния край на кафявия ѝ чорап и розовата жартиера, която го държеше. Забелязах също, че Анри се е приближил към групата и зяпа жените, които пищяха като пауни на всяка шега. Картоиграчите бяха спрели играта си, за да гледат, и Жан-Мари, който като че ли бе спечелил най-много, небрежно тръгна през бара към Томас. Сложи пари върху надрасканата повърхност на тезгяха и Рафаел сипа още питиета. Томас погледна веднъж за кратко назад към групата пияници и се усмихна. Последва кратък разговор, останал вероятно незабелязан за онези, които не наблюдаваха Томас. Предполагам, че само аз съм видяла предаването на сведения – усмивка, няколко тихи думи, листче хартия, подадено през тезгяха и бързо скрито в джоба на куртката му. Това не ме изненада. Томас търгуваше с всички. Имаше тази дарба. Ние наблюдавахме и чакахме още един час. Мисля, че Касис задряма. Известно време Томас свири на пиано, а Аниес пя, но ми беше приятно да забележа, че той проявява слаб интерес към жените, които му се умилкваха и го галеха. Почувствах се горда с него за това. Томас имаше по-добър вкус.

На този етап вече всички бяха пили много. Рафаел измъкна бутилка fine [82] Ракия с високо качество, която се пие за десерт. – Бел. прев. и те я изпиха до дъно в кафени чашки, но без кафе. Започна игра на карти между Хауер и братята Дюпре. Залагаха се питиета, а Филип и Колет гледаха. Чувах смеха им през стъклото, когато Хауер отново загуби, но нямаше злоба, питиетата бяха вече поръчани. Една от градските жени си изкриви глезена и седна на пода, като се кикотеше, косата ѝ падна на лицето. Само Гюстав Бошан стоеше настрана от останалите, отказа чашката fine, която Филип му предложи, и се държеше на колкото може по-голямо разстояние от германците. Веднъж улови погледа на Хауер и промърмори нещо под носа си, но тъй като германецът не чу, само го изгледа равнодушно и се върна към играта. Това обаче се случи още веднъж и този път Хауер – единственият в групата освен Томас, който разбираше добре френски, стана и посегна към колана си, където висеше пистолетът. Старецът му се озъби и лулата подскочи между жълтите му зъби като дулото на стар танк.