Джесика Соренсен - Спасението на Кали и Кейдън

Тя слага ръце на хълбоците си и присвива светлокафявите си очи.

— Кали Лорънс, нищо подобно няма да направиш. Миличка, толкова си красива. Малко кльощава, но това сигурно е, защото не носиш онези размъкнати дрехи.

Заигравам се с подгъва на вталената си черна тениска.

— Кльощава съм колкото винаги.

Тя се пресяга зад себе си и пристяга връзките на престилката си с десен на малки ябълки.

— Е, тук ще те поугоим. Готвя като за световно.

Оставям ножа и вземам нова ябълка.

— Защо? Нали ще сме само аз, ти и татко.

— О, тази година сме на гости у семейство Оуенс. — Тя изважда дървена лъжица от едно чекмедже и затъква кичур от дългата си коса зад ухото си. — Поканили са много хора, както направиха преди няколко години.

Мръщя се при спомена за онази вечеря. Беше в годината, когато връзката на Кейдън и Дейзи започна да става сериозна, и тя направи вечерта същински ад за мен.

— Кой ще ходи?

Майка ми свива рамене и започва да си тананика в тон с песента от уредбата.

— Искаш ли да отидем на фризьор преди вечерята? Няма ли да е забавно? Да се нагласим?

Каня се да откажа и да обясня, че това е последното нещо, което ми се прави, когато телефонът ми издава сигнал за получено съобщение.

Кейдън: Знаеш ли, че г-жа Макгрегър изневерява на мъжа си с Том Пелони?

Аз: Ъ… какво?

Кейдън: А че Тина Милисън ще получи нов мерцедес за Коледа?

Аз: Трябва ли да знам тези неща? Защото нищо не разбирам.

Кейдън: Мисля, че майка ми има нужда от приятел. Преследва ме из цялата къща и ми разказва последните клюки. Дори искаше да я закарам на маникюр.

Изсмивам се под нос, но бързо се овладявам, когато виждам въпросителния поглед на майка ми.

Аз: Сигурно ù липсваш.

Кейдън: Не, скучно ù е и трябва да остави виното. Мисля, че баща ми често е ходил в командировки, докато ме нямаше, и празната къща я е накарала да откачи още повече, отколкото беше, преди да замина.

Аз: Моята иска да ходим на фризьор заедно.

Кейдън: Да, но ти си момиче.

Аз: Ох, бях забравила за миг. Мерси, че ми напомни.

Кейдън: Аз изобщо не съм забравил. Всъщност само за това мисля през цялото време.

Аз: Че съм момиче ли???

Кейдън: Че си момиче, което ужасно ми се иска да докосна в момента.

Стискам устни, без да знам как да реагирам. Откакто му натресох тайната си, да сме се целунали един път, а сега изведнъж ми говори мръсотии.

— Кали, какво има? — пита майка ми притеснено. — Изглеждаш зачервена.

Вдигам очи от съобщението към тревожния ù поглед.

— Нищо ми няма.

Тя протяга ръка към телефона ми.

— С кого си пишеш?

Обръщам ù гръб и отивам до масата, за да не вижда лицето ми.

Кейдън: Да не те уплаших?

Аз: Не, просто си мислех за нещо.

Кейдън: Как те докосвам ли?

— Кали, тенджерите кипнаха — обажда се майка ми. — Ще намалиш ли котлоните?

Аз: Трябва да изчезвам. Майка ми има готварска криза.

Кейдън: Добре, ще ти пиша после. Приготви се да ми отговориш;)

С пламнала кожа отивам да завъртя ключовете на котлоните. Въздухът се изпълва с пара, повдигам капака на една от тенджерите и разбърквам макароните във водата.

— Та за фризьора — продължава разговора майка ми, откъдето го прекъснахме. — Какво мислиш?

— Мисля да се кача в стаята си. — Избягвам въпроса ù и обърсвам ръце в хартиена салфетка. — Имам много работа.

— Но нали сте във ваканция — казва тя. — Би трябвало да сме заедно. Какво ще правиш горе, освен че ще скучаеш?

Майка ми винаги е искала да съм такава, каквато не съм, дори преди да се променя. Когато бях на шест, искаше да стана балерина, а аз исках да играя футбол. Когато бях на десет, реши, че ще е страхотно да ми купят цял гардероб рокли за училище, а аз исках единствено да си пробия ушите. Когато бях на единайсет, исках да се науча да свиря на китара. Тя ме записа на уроци за конкурси за красота.

— Скуката не е толкова лошо нещо. — Оставям ножа в мивката и тръгвам към задната врата. — Връщам се след малко.

Отправям се към гаража в студа навън. Прозорците и парапетът са леко заскрежени. Докато съм отсъствала, майка ми и баща ми са сложили един куп кашони в стаята ми, заедно с колекцията от футболни артефакти на баща ми. Можех да спя на дивана в дневната или да се настаня в апартамента над гаража. Избрах гаража, за да имам лично пространство. Пък и се радвам, че не се налага да спя в стаята ми, преследвана от спомени, които няма да ми дават да спя. Тук горе е спокойно и тихо — съзнанието ми е що-годе изчистено от бурята.