Уилям Уортън - Гордост

Но тогава пък татко си намерил работа към УПА. Ходел някъде към Шейсет и девета улица, до Уестчестър Пайк и там поправяли паважа. Отивал пеш до там и пеш се връщал. Изрязвал си ходила от картон или дърво и ги връзвал под обувките си, за да запази кожените си подметки, пък и да не му се мокрят краката. Татко казва, че тогава се случила най-студената зима от незапомнени времена насам. Аз съм бил много малък и нищо не помня, освен одеялата, които получихме от фонда за безработни. Викахме им, че са взели-дали, защото ту ни ги взимаха, ту ни ги даваха.

Когато бях на седем години, татко ми показа как се лъскат обувки. От този момент нататък съботното лъскане на обувки се превърна в мое задължение. За службата в неделя сутрин всички чифтове трябваше да светят. Дори когато бяхме заети със строежа на веранди, пак аз лъсках обувките, само че чак привечер. Понякога, когато се случваше да не е съвсем капнал от умора, татко оставаше с мен да ми помага.

Най-лесни са обувките на Лоръл. Те са лачени, с ниско токче, тъпи и широки отпред, с каишка около глезена. Изчетквам ги и ги намазвам с вазелин. Летните обувки на мама са бели с кафяво. Те не са лесни; белите им части трябва да се избелят, а кафявите — да се намажат и лъснат. Сега застудява и тя носи едни кафяви на висок ток. И токовете им трябва да се лъскат. А пък и татко трябва вече да им сложи нови капачки — това е долната част на токовете, защото старите са се износили.

Татко носи обувки от щавена кожа. Доколкото си спомням, има ги от четири години, още откакто работеше в „Джей Ай“, пък не беше ли и отпреди това? За работа носи едни други — стари и съвсем овехтели. Цялата им кожа се е напукала и когато погледнеш отгоре, можеш да видиш цвета на чорапите му, но подметките им са още здрави.

Татко е нашият обущар. В единия край работният му тезгях е същински обущарски кът. Има си обущарско лепило и малки обущарски гвоздейчета. И като види стари обувки, изхвърлени на боклука или на улицата, винаги ги прибира. Изрязва им подметките с истински извит обущарски нож и запазва кожата. Много обичам да го гледам как поправя обувки; пък и много хубаво ми мирише. Знам, че никога няма да стана като татко; не умея да се грижа за нещата като него.

Носовете на моите обувки са от акулска кожа, така че колкото повече ги нося, толкова повече би трябвало да блестят, но това, което нося, са всъщност големи дупки от акулска кожа. Дори и така, налага се да излъсквам местата около дупките.

Отивам горе и събирам всички чифтове. Нареждам ги на пода в мазето. Подът на нашето мазе е винаги малко влажен, дори и през зимата, когато гори пещта. Татко казва, че подът се поти.

Отварям ваксаджийската кутия. Хвърлям едно око към Канибал; още спи. Изваждам кутийка „Грифин“ и вазелина. Изваждам четката-лъскачка и парцала за мазане. Опитвал съм и други бои, но „Грифин“ е най-добрата. Харесва ми и песничката, с която я рекламират по радиото. Залавям се за обувките, от време на време поглеждам Канибал и си тананикам песничката:

Решавам да споделя тайната си с Лоръл. Показвам й заспалия зад пещта Канибал; това става, преди мама да се е върнала от пазар. И на Лоръл много й се иска да задържим Канибал, но според нея мама и татко няма да разрешат в никакъв случай. Тя иска да вземе на ръце Канибал, но аз й казвам, че той е още много болен. Всъщност страх ме е, че може да й отхапе пръстчетата. Лоръл е много приятна личност, нищо, че е само шестгодишна. Тя е най-добрата ми приятелка.

Вечерта, докато сме още на масата, преди да сме довършили десерта, когато татко още посръбва кафето си и мама излиза от кухнята с нейната чаша чай в ръка, аз решавам, че сега е моментът. Обикновено, като стигнат до кафето и чая, мама и татко ни разрешават да станем от масата и да отидем да си играем.

— Мамо, татко, искам да ви питам нещо.

Поглеждам към Лоръл. Тя е заета с плодовата си салата — изважда черешките. Пази ги за мен. Татко вдига очи от чашата — очи сиви и уморени; подухва горещото кафе и парата обвива лицето му така, както си представям, че обвит в дим, дяволът ще изскочи от устата ми.

— Е, Дики, сега пък какво има? Да не би и от хора да са те изхвърлили?