Бенджамин Саенц - Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената

— Аз не съм наред? Я се разкарай, Джина. Остави ме на мира.

— Това ти е проблемът. Прекалено се усамотяваш. Твърде много време имаш за себе си. Говори.

— Не искам. — Знаех, че няма да се откаже.

— Виж, просто ми кажи какво се е случило.

— Вече ти казах. Беше злополука.

— Каква злополука?

— Сложно е.

— Вземаш ме на подбив.

— А, значи забеляза.

— Ти си тъпак.

— Разбира се, че съм.

— Разбира се, че си.

— Вбесяваш ме.

— Би трябвало да ми благодариш. Поне говоря с теб. Ти си най-непопулярният тип в цялото училище.

Посочих към Чарли Ескобедо, който излизаше от кафетерията:

— Не, това е най-непопулярният тип в цялото училище. Аз не съм дори претендент за второто място.

Тъкмо тогава мина Сузи Бърд. Седна до Джина. Втренчи се в патериците ми:

— Какво е станало?

— Злополука.

— Злополука ли?

— Той така твърди.

— Каква злополука?

— Не иска да каже.

— Предполагам, че всъщност не ви трябвам за този разговор, нали? Джина започваше да се ядосва. Последния път, когато бях виждал това изражение на лицето ѝ, ме беше замерила с камък.

— Кажи ни — настоя тя.

— Добре — казах. — Беше след една дъждовна буря. Помните ли следобеда, когато валя град?

Двете кимнаха.

— Тогава се случи. Насред улицата бе застанал някакъв тип и се задаваше кола. И аз се хвърлих и го изблъсках от пътя. Спасих му живота. Колата прегази краката ми. И това е цялата история.

— Такъв си лайнар — каза Джина.

— Вярно е — отвърнах.

— Наистина ли очакваш да повярвам, че си някакъв герой?

— Пак ли ще ме замериш с камък?

— Наистина си лайнар — каза Сузи. — Кой беше — онзи тип, дето уж си го спасил?

— Не знам. Някой си.

— Как му беше името?

Изчаках малко, преди да отговоря:

— Мисля, че се казваше Данте.

— Данте? Така ли му беше името? Да знаеш само пък как ще ти повярваме. — Джина и Сузи се спогледаха многозначително. Мамка му, този тип дрънка пълни небивалици. Онзи многозначителен поглед. Двете станаха от масата и си тръгнаха.

До края на деня се усмихвах. Понякога всичко, което трябва да направите, е да кажете истината на хората. А те да не ви повярват. След това ще ви оставят на мира.

Последният ми час за деня беше по английски при г-н Блокър.

Съвсем нов учител, току-що завършил Педагогическия факултет, вечно усмихнат и пълен с ентусиазъм. Още си мислеше, че гимназистите са свестни. Данте щеше да се влюби в него.

Искаше да ни опознае. Естествено, че искаше. Беше ми жал за тези нови учители. Престараваха се. Това ме смущаваше.

Първата работа на г-н Блокър бе да ни помоли да поговорим за едно интересно нещо, което ни се е случило през лятото. Винаги съм мразил тия глупости с „разтопяването на ледовете“. Наумих си да попитам мама за учителите и упражненията за „разтапяне на леда“.

Джина Наваро, Сузи Бърд и Чарли Ескобедо бяха в същия клас. Това не ми хареса. Тези тримата вечно ми задаваха сума ти въпроси. Въпроси, на които не исках да отговарям. Искаха да ме опознаят. Да, ама аз не исках да ме опознават. Идваше ми да си купя тениска с надпис аз съм непознаваем. Но това щеше само да накара Джина Наваро да задава още въпроси.

Така че, ето ме, закотвен в един клас с Джина, Сузи и Чарли — и нов учител, който обича да задава въпроси. Слушах с половин ухо представите на всички за онова, което се броеше за интересно. Джони Алварес каза, че се бил научил да шофира. Фелипе Калдерон рече, че ходил в Ел Ей да види братовчед си. Сузи Бърд сподели, че посещавала занятия по програмата „Гърлс Стейт“ 16 16 Лятна програма за лидерски умения, спонсорирана от Американския легион. — Б.пр. в Остин. Карлос Еалинар заяви, че бил изгубил целомъдрието си. Всички се засмяха. Коя беше? Коя беше? След това се наложи г-н Блокър да установи някои правила. Аз реших просто да „изключа“. Много ме биваше да се унасям в мечтания. Взех да си мисля за пикапа, който се надявах да получа за рождения си ден. Представях си се как карам надолу по черен път, с облаци в дъждовното небе и U2 за фон. Точно тогава чух гласа на г-н Блокър.

— Г-н Мендоса? — Поне ми каза правилно името. Вдигнах поглед към него. — В час ли сте?

— Да, сър — казах.

Тогава чух Джина да се провиква:

— На него никога нищо интересно не му се случва. — Всички се засмяха.

— Вярно е — потвърдих.

Помислих си, че може би г-н Блокър ще се прехвърли на някой друг, но той не го направи. Просто ме чакаше да кажа нещо.

— Едно интересно нещо, а? Джина е права — казах. — Нищо наистина интересно не ми се случи това лято.