Бенджамин Саенц - Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената

На купона ми предложиха джойнт. Дръпнах си един-два пъти. О’кей, всъщност не ми се говори за това.

Мама щеше да ме убие, ако знаеше, че експериментирам с променящи настроението субстанции. Бира и марихуана. Не е толкова лошо. Но мама щеше да има различно мнение по въпроса. Говорила ми е за онова, което нарича „зарибяващи упойващи вещества“. Погледът ми става безизразен, когато тя ми изнася поредната лекция за наркотиците, и тя ми отправя един от своите погледи.

Марихуаната и бирата просто са онези неща, които се случват по време на купон. Не е кой знае какво, когато се замислиш. Не че ще ми се наложи да водя тази дискусия с мама. Или с татко.

Пил ли си бира? Пробвал ли си марихуана? Пиши ми, ако си.

Чух мама и татко да си говорят. Вече са решили, че ако татко получи предложение за работа тук, ще го откаже. „Това не е подходящо място за Данте.“ Вече са го решили. Разбира се, не ме питат. Разбира се, че не. Какво ще кажете и Данте да сподели мнение? Той обича да говори от свое име. Да, обича.

Не искам родителите ми да организират света си около мен. Някой ден ще ги разочаровам. И тогава какво?

Истината е, Ари, че ми е мъчно за Ел Пасо. Когато най-напред се преместихме там, го мразех. Но сега мисля за него през цялото време.

И си мисля за теб.

Винаги,

Данте

P.S. Ходя да плувам почти всеки ден след училище. Отрязах си косата. Много е къса. Но късата коса е подходяща за плуване. Дългата коса е кофти, когато плуваш всеки ден. Не знам защо изобщо някога съм я носил дълга.

Драги Ари,

Тук всички правят купони. Татко мисли, че е страхотно, дето ме канят. Мама… ами, трудно е да предположа какво мисли тя. Ясно ми е, че е нащрек. След последния купон ми каза, че дрехите ми миришели на цигари. „Някои хора пушат“, казах. „Не мога да го избегна.“ Тя ме погледна по онзи начин.

Та значи, в петък вечер отидох на този купон. И естествено, имаше алкохол. Изпих една бира и вече реших, че бирата не е за мен. Харесах обаче водката с портокалов сок. Ари, там имаше толкова много народ. Невероятно. Бяхме цели пълчища, като хлебарки! Не можеше да мръднеш, без да се блъснеш в някого. Така че просто се разхождах наоколо и си приказвах с хората. Прекарах си добре.

И някак се заприказвах с това момиче. Името ѝ е Ема и е умна, мила и красива. Бяхме в кухнята и си говорехме. Тя каза, че е влюбена в името ми. И ей така, изведнъж, се наведе към мен и ме целуна. Може да се каже, че отвърнах на целувката ѝ. Тя имаше вкус на мента и цигари и беше, ами, Ари, беше хубаво.

Целувахме се дълго време.

Изпуших с нея една цигара и се поцелувахме още.

Харесваше ѝ да докосва лицето ми. Каза ми, че съм красив. Никой досега не ми е казвал, че съм красив. Майките и татковците не се броят.

А после излязохме навън.

Тя изпуши още една цигара. Попита ме дали искам една. Казах ѝ, че една ми е достатъчна, защото съм плувец.

Още мисля за онази целувка.

Тя ми даде номера си.

Не съм сигурен какво да мисля за всичко това.

Опитах се да си представя Данте с къса коса. Опитах се да си го представя как целува момиче. Данте бе сложна личност. Джина щеше да го хареса. Не че някога щях да ги запозная.

Лежах на леглото и се чудех дали да не му отговоря. Вместо това седнах да пиша в дневника си.

Какво ли би било усещането да целуна момиче? По-точно Илеана. Тя няма да има вкус на цигари. На какво има вкус едно момиче, когато го целуваш?

Спрях да пиша и се опитах да се сетя за нещо друго. Помислих си за глупавото есе върху Голямата депресия, което не исках да пиша. Както и за Чарли Ескобедо, който ми предложи да взимам наркотици заедно с него. Отново започнах да си представям как Данте целува момиче и тогава си помислих за Илеана. Може би тя наистина щеше да лъха на цигари. Може би пушеше. Не знаех нищичко за нея.

Седнах на леглото си. Не, не, не. Никакво мислене за целувки. А после, незнайно защо, се почувствах тъжен. И започнах да си мисля за брат си. Всеки път, когато ми станеше тъжно, си мислех за него.

Може би някаква част от мен винаги мислеше за него. Понякога се улавях, че произнасям името му по букви. Б-Е-Р-Н-А-Р-Д-О . Откъде накъде мозъкът ми произнасяше по букви името му без мое позволение?

Невинаги успявам да формулирам мислите си. Това не звучи особено смислено, но за мен си има смисъл. Струва ми се, че причината да сънуваме с, че си мислим за разни неща, без всъщност да осъзнаваме, че го правим — и тези неща, ами, те се измъкват тайно от нас в сънищата ни. Може би сме като автомобилни гуми с твърде много въздух в тях. Въздухът трябва да излезе. Ето това са сънищата.