Бенджамин Саенц - Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената

— Проявяваш ли интерес към него?

— Не е той , а тя .

И двамата се усмихнахме.

— Да — рекох. — Проявявам голям интерес.

— Помниш ли Чарли?

— Да. Обичах това куче.

— И аз.

— Плаках, когато умря.

— И аз, Ари. — Погледнахме се. — Изглежда хубаво куче. Няма ли нашийник?

— Няма нашийник, татко. Прекрасно!

— Прекрасно, Ари. — Той се засмя. — Майка ти не обича кучета в къщата.

Драги Данте,

Съжалявам, чене писах. Наистина съжалявам.

Вече мога да ходя кажи-речи нормално. Казвам го просто за да не се чувстваш повече виновен, о’кей? Рентгеновите снимки изглеждат добри. Здрав съм, Данте. Докторът казва, че много неща са можели да се объркат, на първо място — с операцията. Но всъщност нищо не се е объркало. Представи си, Данте: нищо не се е объркало. Добре, наруших собственото си правило, така че стига толкова по тази тема.

Имам си ново куче! Казва се Легс 17 17 Legs (англ.) — крака. — Б.пр. , защото я намерих в деня, когато отново си стъпих на краката без патерици. Тя ме последва до къщи от парка. С татко я изкъпахме в задния двор. Тя наистина е страхотна. Просто си стоеше кротко и ни позволи да я изкъпем. Много кротко и послушно куче. Не знам точно каква порода е. Най-точното предположение на ветеринаря е, че тя е отчасти питбул, отчасти лабрадор и отчасти Бог-знае-какво-друго. Бяла е, средно едра, има кафяви кръгове около очите. Наистина е симпатична. Единствената реакция на мама беше: „Кучето ще стои в двора“.

Това правило не продължи дълго. Вечер пускам кучето в спалнята си. Спи в краката ми. На леглото ми. Мама мрази това. Обаче се предаде доста лесно. „Е, поне си имаш приятел“, каза.

Мама мисли, че нямам приятели. Това донякъде е вярно. Не ме бива да се сприятелявам. Това не ме смущава.

Няма кой знае какво друго за разправяне, освен за кучето. Не, чакай малко: познай какво? Получих пикап „Шеви“, модел 1957, за рождения си ден! С много хром. Обичам го. Истински мексикански пикап, Данте! Трябва ми само хидравлично окачване, та да се разкарвам наоколо с него. Все едно пък това някога ще стане. Хидравлика. Мама само ме погледна: „Кой ще плати за това?“.

„Ще си намеря работа“, казах.

Татко ми предаде първия урок по кормуване. Излязохме на някакъв пуст селски път в горния край на долината. Справих се доста добре. Трябва да овладея това нещо със смяната на скоростите. Не умея да ги превключвам много плавно и на два пъти двигателят на пикапа угасна, докато се опитвах да превключа на втора. Всичко е в разчитането на времето. Натискаш съединителя, освобождаваш скоростния лост, включваш на скорост, даваш газ, отпускаш съединителя, сменяш скоростите, даваш газ, тръгваш. Някой ден ще се науча да правя всички тези неща с едно плавно движение. Ще бъде като ходенето. Никога няма да ми се налага да се замислям за това.

След първия урок паркирахме пикапа и татко изпуши една цигара.

Понякога пуши. Но никога в къщата. От време на време пуши в задния двор, но не много често. Попитах го дали някога ще ги откаже. „Помага ми за сънищата.“ Знам, че сънищата му са свързани с войната. Понякога се опитвам да си го представя в джунглите на Виетнам. Не го питам за войната. Явно това е нещо, за което не иска да споделя. Сигурно е ужасно да пазиш за себе си цяла война. Но може би така трябва да бъде. Така че, вместо да го питам за войната, го попитах дали понякога сънува Бернардо. Брат ми. „Понякога.“ Само това каза. Подкара пикапа обратно към къщи и не каза нищо повече.

Мисля, че го разстроих, като споменах брат си. Не искам да го разстройвам, но го правя. Винаги го разстройвам. Него, а също и други хора. Явно това ми е работата. И разстройвам и теб. Знам това. И съжалявам. Правя най-доброто, което мога, о’кей? Не се разстройващ ако не пиша често. Не го правя, за да те разстроя, ясно? Това ми е проблемът. Искам другите хора да споделят чувствата си. Но не съм сигурен, че искам да направя същото в замяна.

Май ще отида да поседя в пикапа си и да помисля за това.

Този списък обобщава какво представлява животът ми сега:

Учене, за да взема шофьорска книжка, и усърдно учене, за да постъпя в колеж (това прави мама щастлива).

Вдигане на тежести в мазето.

Тичане с Легс, която е не само страхотно куче, а и прекрасна бегачка.

Четене на писмата от Данте (понякога получавам по две на седмица).

Спорене с Джина Наваро и Сузи Бърд (за какво ли не).

Опити да се натъкна на Илеана в училище.