Бенджамин Саенц - Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената

А сега, като се замисля, сънувал съм брат си. Бях на четири, а той беше на петнайсет и се разхождахме. Той ме държеше за ръка, а аз бях вдигнал поглед към него. Бях щастлив. Беше прекрасен сън. Небето бе синьо, ведро и чисто.

Може би сънят бе породен от спомен. Сънищата не идват ей така, от нищото. Това е факт. Може би искам да изучвам сънищата, когато стана достатъчно голям, за да избера наистина какво желая да следвам. Сигурен съм, че не искам да изучавам Алекзандър Хамилтън, а сънищата и техния произход. Фройд. Може би това ще направя — ще напиша курсова работа за Зигмунд Фройд.

И ще помагам на хора, които сънуват лоши сънища. За да не ги сънуват повече. Това бих искал да правя.

Реших, че ще намеря начин да целуна Илеана Телес. Но кога? Къде? Тя не посещаваше нито един от моите часове. Почти не я виждах.

Да намеря шкафчето ѝ. Това бе планът.

На връщане от лекарския кабинет мама ме попита дали съм отговорил на Данте.

— Не още.

— Мисля, че е добре да му пишеш.

— Мамо, аз съм ти син, не кутия за листчета с предложения.

Тя ме стрелна с поглед.

— Гледай си пътя — казах.

Когато се върнах у дома, взех дневника си и ето какво написах:

Ако сънищата не идват от нищото, тогава какво значи това, че в съня си прегазих Данте? Какво значи, че този сън отново ми се присъни? И двата пъти зяпах Илеана, когато прегазих Данте. О’кей, това не е хубаво.

Въздухът изтича.

Не искам да мисля за това.

Мога да мисля или за сънищата, свързани с брат ми, или за сънищата, в които ми се присънва Данте.

Това ли са вариантите?

Трябва да си намеря различно занимание.

Когато се сещам за онзи сън с брат ми, осъзнавам, че бях на четири години, когато го видях за последно. Значи има пряка връзка между съня и живота ми. Предполагам, че именно тогава се е случило всичко. Бях на четири, а той беше на петнайсет. Тогава е направил… каквото там е направил. Затова сега е в затвора. Не просто на някое от онези места за временно задържане. В истински затвор. Има разлика. Чичо ми понякога се напива и го затварят в градския арест. Това много разстройва мама. Обаче го пускат бързо, защото не кара, когато е пил — просто попада на разни глупави места и започва да се държи малко войнствено с хората. Ако думата войнствено не бе измислена, щяха да я измислят, за да опишат чичо ми, когато пие. Но някой винаги го измъква под гаранция. В затвора няма такова нещо като измъкване под гаранция. Оттам не излизаш бързо. Затворът е място, където те прибират за дълго време.

Там е брат ми. В затвора.

Не знам в какъв затвор е — федерален или щатски. Не съм наясно кога пращат човек в единия или в другия. Не ни учат на това в училище.

Смятам да открия защо брат ми е в затвора. Това е изследователски проект. Мислех за това. Мислех отново и отново за това.

Вестници. Не пазят ли стари вестници някъде?

Ако Данте беше тук, щеше да ми помогне. Той е находчив. Щеше да знае точно какво да направи.

Не ми трябва Данте.

Мога сам да се справя с това.

Драги Ари,

Надявам се, че получаваш писмата ми. Добре де, това е неискрено начало. Разбира се, че получаваш писмата ми; нямам намерение да анализирам причините, поради които не ми отговаряш. Добре де, не е съвсем вярно. Анализирал съм причините да не ме очаква писмо, когато се връщам от плуване. Няма да прахосвам качествена хартия за теориите, които си съчинявам, когато не мога да заспя през нощта. Ето каква е сделката, Ари: няма да те тормозя да ми отговаряш. Обещавам. Ако искам да ти пиша, ще ти пиша. А пък ако ти не искаш да ми пишеш, не си длъжен. Трябва да си бъдеш който си. И аз трябва да бъда себе си. Така стоят нещата. А и бездруго обикновено аз бях този, който говореше повече.

Имам още едно любимо занимание освен пътуването с градския влак: да ходя в Чикагския институт по изкуствата. Леле, Ари. Трябва да видиш какво изкуство има на това място. Невероятно е. Ще ми се да беше тук и да можехме да видим заедно всички тези произведения на изкуството. Направо щеше да се побъркаш. Кълна се. Всякакво изкуство, съвременно и не чак толкова съвременно и… ами, мога да продължа още, но няма. Харесваш ли Анди Уорхол?

Има една прочута картина, „Нощни птици“, от Едуард Хопър. Влюбен съм в нея. Понякога си мисля, че всички са като хората на онази картина, всички — изгубени в свои собствени съкровени вселени на болка, скръб или вина, всички — далечни и непознаваеми. Картината ми напомня за теб. Къса ми сърцето.