Бенджамин Саенц - Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената

Седнах до нея на стъпалата.

— Другата седмица ще ти свалят гипса — каза тя.

Усмихнах се.

— Да.

— После — терапия — каза тя.

— После — уроци по кормуване — отвърнах аз.

— Баща ти очаква с нетърпение да те учи.

— Значи ти загуби жребия?

Тя се засмя.

— Бъди търпелив с него, става ли?

— Няма проблем, мамо. — Усещах, че иска да поговори с мен за нещо. Винаги се досещах.

— Липсва ли ти Данте?

Погледнах я.

— Не знам.

— Как може да не знаеш?

— Виж, мамо, това е, ами… Данте: той е същият като теб. Понякога се суети твърде много около мен.

Тя не отвърна.

— Харесва ми да съм сам, мамо. Знам, че не разбираш тази моя склонност, но ми харесва.

Тя кимна и май наистина слушаше.

— Тази нощ крещеше името му — каза тя.

— О — казах. — Беше просто сън.

— Лош ли?

-Да.

— Искаш ли да поговорим за това?

— Всъщност не.

Тя ме смушка по онзи начин: хайде де, угоди на майка си.

— Мамо? Ти имаш ли понякога лоши сънища?

— Не често.

— Не като мен и татко.

— Вие с баща ти… всеки от вас води своя лична война.

— Може и така да е. Мразя сънищата си. — Усещах, че мама ме слуша. Винаги беше на разположение. Мразех я за това. И я обичах. — Карах пикапа си и валеше дъжд. Не го видях да стои насред пътя. Не можах да спра. Не можах.

— Данте ли?

— Да.

Тя стисна ръката ми.

— Мамо, понякога ми се иска да пушех.

— Ще ти взема пикапа.

— Е, поне знам какво ще ми се случи, когато наруша правилата.

— Мислиш ли, че съм подла?

— Мисля, че си строга. Прекалено строга понякога.

— Съжалявам.

— Не, не съжаляваш. — Стиснах патериците си. — Някой ден ще трябва да наруша някои от правилата ти, мамо.

— Знам — каза тя. — Гледай да го направиш зад гърба ми, става ли?

— Можеш да си сигурна, мамо.

Двамата седяхме там и се смеехме. Както правехме двамата с Данте.

— Съжалявам за лошите ти сънища, Ари.

— Татко чу ли?

— Да.

— Съжалявам.

— Не можеш да предотвратиш сънищата.

— Знам. Не го прегазих нарочно.

— Не си. Било е само сън.

Не ѝ казах, че не бях внимавал. Бях гледал момиче, когато трябваше да карам. И затова прегазих Данте. Не ѝ казах това.

Две писма от Данте в един ден. Бяха на леглото ми, когато се прибрах от училище. Никак не ми беше приятно, че мама знае за писмата. Глупаво. Защо се чувствах така? Лично пространство. Това беше. Човек нямаше лично пространство.

Драги Ари,

Е, добре, наистина може да се каже, че съм влюбен в Чикаго. Понякога се возя на бързия градски влак и си измислям истории за хората. Тук има повече чернокожи, отколкото в Ел Пасо. И това ми харесва. Има много ирландци, източноевропейци и разбира се, мексиканци. Те са навсякъде. Ние сме като врабчетата. Знаеш ли, все още не съм истински сигурен дали съм мексиканец. Не мисля, че съм. Какъв съм, Ари?

НЕ МИ ПОЗВОЛЯВАТ ДА ПЪТУВАМ С ГРАДСКИЯ ВЛАК ВЕЧЕР. ПОВТАРЯМ: НЕ МИ ПОЗВОЛЯВАТ.

Мама и татко все мислят, че ще ми се случи нещо лошо. Не знам дали бяха такива преди злополуката. Казах на татко: „Татко, в градски влак не може да ме прегази кола“. Той е доста либерален за повечето неща, но сега просто ми отправи онзи поглед: „Никакво пътуване с градския влак вечер“.

Татко харесва временното си назначение тук. Преподава само на един курс и подготвя лекция по някаква тема. Мисля, че пише за поемата след модернизма, или нещо от този род. С мама ще присъстваме на лекцията. Обичам татко, но не си падам по всички тези академични работи. Твърде много анализ. Какво стана с това да четеш книга само защото ти харесва?

Мама се възползва от възможността да напише книга за зависимостите и младите хора. Повечето ѝ клиенти са тийнейджъри наркомани. Не че наистина говори чак толкова много за работата си. Напоследък прекарва много време в библиотеката и мисля, че това наистина ѝ доставя удоволствие. Родителите ми… ами те и двамата са си интелектуалци. И аз харесвам това.

Имам няколко приятели. Свестни са. Различни, предполагам. Разбираш ли, групата хора, от които се интересувам, са все разни типове, дето се носят в стил „готик“. Ходих на купон и изпих първата си бира. Е, всъщност три бири. Почувствах се леко приповдигнат. Не много, само мъничко. Не мога да реша дали обичам бира, или не. Мисля, че когато стана по-голям, ще предпочитам виното. И нямам предвид евтиното вино. Не мисля, че съм сноб. Но мама казва, че страдам от синдрома на единственото дете. Това май си го измисли. А и чия е вината за това, във всеки случай? Кой ги спира да имат още едно дете?