Бенджамин Саенц - Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената

Помня как Данте стискаше ръката ми. Помня и че си помислих: да ти простя ли? За какво, Данте? Какво има за прощаване?

Не зная защо, но в сънищата ми имаше дъжд.

Данте и аз бяхме боси. Дъждът не спираше.

И се страхувах.

Не знам колко време останах в болницата. Няколко дни. Четири дни.

Може би пет. Шест. По дяволите, не знам. Струваше ми се като цяла вечност.

Правиха изследвания. Това им е работата в болницата. Искаха да се уверят, че нямам други вътрешни травми. Особено мозъчни. Дойде да ме прегледа невролог. Не го харесах. Имаше тъмна коса и много дълбоки зелени очи, които не обичаха да гледат хората. Сякаш не му пукаше. Или пък му пукаше твърде много. Но не го биваше много с хората. Не говореше много с мен. Водеше си бележки.

Научих, че сестрите обичат да бъбрят за дреболии и обожават да проверяват жизнените показатели на пациентите. Това им е работата. Дават ти хапче, за да ти помогне да заспиш, а после постоянно те будят през нощта. Да му се не види. Исках да спя. Исках да заспя и като се събудя, да видя, че гипсът е свален. Това казах на една от сестрите:

— Не можете ли просто да ме приспите и да ме събудите, като ми свалят гипсовите превръзки?

— Глупчо — каза сестрата.

Да, така си е. Глупчо.

Спомням си това — стаята ми бе пълна с цветя. Цветя от всичките приятелки на мама от църквата. Цветя от майката и бащата на Данте. Цветя от сестрите ми. Цветя от съседите. Цветя от градината на майка ми. Цветя. Мамка му. Дотогава не бях имал определено отношение към цветята. Реших, че не ги харесвам.

Може да се каже, че харесвах хирурга си. Все говореше за спортни травми. Бе младичък и се досещах, че е запален спортист: един такъв едър гринго 15 15 Чужденец (исп.). — Б.пр. , с големи ръце и дълги пръсти. Имаше ръце на пианист. Помислих си го, но не знаех нищичко за ръцете на пианистите или на хирурзите. Помня как ги сънувах. Ръцете му. В съня ми той излекува птицата на Данте и я пусна на свобода в лятното небе. Беше хубав сън. Такива не ми се присънваха много често.

Д-р Чарлс — така се казваше. Знаеше си работата. Свестен тип. Да, това си мислех. Отговаряше на всичките ми въпроси. А аз имах много.

— Имам ли пирони в краката?

— Да.

— За постоянно ли?

— Да.

— И няма да се налага да ме оперирате отново?

— Надявам се, че не.

— Голям си бъбривец, а, док?

Той се засмя:

— Корав тип си, а?

— Не мисля, че съм толкова корав.

— Е, аз пък мисля, че си . Адски корав и издръжлив.

— Така ли?

— Не съм вчерашен.

— Сериозно?

— Да. Сериозно, Аристотел. Може ли да ти кажа нещо?

— Казвайте ми Ари.

— Ари. — Той се усмихна. — Изненадан съм колко добре понесе операцията. И колко добре се справяш сега. Направо е удивително.

— Късмет и гени — казах. — Гените съм получил от мама и татко. А късмета… не знам той откъде се е взел. Вероятно от Бог.

— Религиозен ли си?

— Не съвсем. Мама е по тази част.

— Да, майките и Бог обикновено се спогаждат доста добре.

— Предполагам — казах. — Кога ще спре да ми е гадно?

— Много скоро.

— Много скоро? Цели осем седмици ли ще имам болки и сърбежи?

— Състоянието ти ще се подобри.

— Ама разбира се. А защо, щом краката ми са били счупени под коленете, гипсовите ми превръзки са над коленете?

— Искам да стоиш неподвижно две-три седмици, а не да си сгъваш краката. Може пак да се нараниш. Коравите типове се пресилват. След няколко седмици ще ти сменя гипса. Тогава ще можеш да си сгъваш краката.

— Мамка му.

— Мамка му?

— Няколко седмици?

— Три седмици, да речем.

— Три седмици, без да си сгъвам краката?

— Не е толкова много.

— Лято е.

— А после ще те изпратя при физиотерапевт.

Поех си дъх.

— Мамка му. А това? — попитах, като насочих гипса на ръката си към него. Наистина започвах да се сдухвам.

— Тази фрактура не беше толкова тежка. Ще свалим гипса след месец.

— Месец? Мамка му.

— Харесваш тези думи, нали?

— Бих предпочел да използвам други.

Той се усмихна:

— „Мамка му“ ще свърши чудесна работа.

Доплака ми се. Най-вече защото се чувствах ядосан и безсилен. Знаех си, че ще ми каже да бъда търпелив. И той го каза.

— Просто трябва да си търпелив. Ще станеш като нов. Ти си млад. Силен си. Имаш страхотни, здрави кости. Имам всички основания да вярвам, че костите ти ще зараснат хубаво.

Много хубаво. Търпелив. Мамка му.

Той провери чувствителността на пръстите на краката ми, накара ме да дишам, да следя пръстите на ръката му с лявото си око, после с дясното.