Бенджамин Саенц - Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената

— Пикочният ми мехур се е превърнал във воден балон, който всеки миг ще експлодира.

— Това е добре — каза тя. — Промиваш организма си.

— Край с промиването — заявих.

Водата не бе единственото, с което трябваше да се справя. Налагаше се да преборя и нейната пилешка супа, която се превърна в мой враг.

Първата купичка бе невероятна. Никога не бях изпитвал такъв глад. Абсолютно никога. Мама ми даваше най-вече бульон.

Имаше супа за обяд и на другия ден. Това също не беше зле, защото получих пиле и зеленчуци в супата с топли царевични тортили и мамината sopa de arroz 10 10 Оризова супа (исп.) — Б.пр. . Но супата се върна под формата на следобедна закуска. И за вечеря.

Беше ми писнало от вода и пилешка супа. Беше ми писнало да съм болен. След четири дни в леглото най-накрая реших, че е време да продължа нататък.

Заявих на майка ми:

— Добре съм.

— Не си — възрази тя.

— Държат ме като заложник. — Първото, което казах на баща си, когато се върна от работа.

Той ми се ухили.

— Вече съм добре, татко. Наистина съм добре.

— Още ми се виждаш малко блед.

— Имам нужда от слънце.

— Изчакай още един ден — каза той. — После можеш да излезеш навън и да създаваш колкото си искаш неприятности.

— Добре — съгласих се аз. — Но никаква пилешка супа повече.

— Това си е между теб и майка ти.

Той понечи да излезе от стаята ми. Поколеба се за миг. Беше с гръб към мен.

— Сънува ли още кошмари?

— Постоянно имам лоши сънища — казах.

— Даже и когато не си болен?

— Да.

Той застана на вратата ми. Обърна се и ме погледна.

— В сънищата си винаги ли си изгубен?

— В повечето от случаите — да.

— И винаги ли се опитваш да намериш мен?

— Мисля, че в повечето случаи се опитвам да намеря себе си, тате. — Беше странно да говоря с него за нещо реално. Но в същото време това ме плашеше. Исках да продължа да говоря, но не знаех точно как да кажа онова, което таях в себе си. Сведох поглед към пода. После вдигнах очи към татко и свих рамене, все едно казвах: Не е кой знае какво.

— Съжалявам — каза. — Съжалявам, че съм толкова далече.

— Всичко е наред — отвърнах.

— Не — възрази той. — Не, не е. — Мисля, че се канеше да каже нещо друго, но размисли. Обърна се и излезе от стаята.

Продължих да се взирам в пода. А после отново чух гласа на татко:

— Аз също имам лоши сънища, Ари.

Искаше ми се да го попитам дали те се отнасят за войната или за брат ми, дали се събужда уплашен като мен.

Но само му се усмихнах. Той ми бе разкрил нещо за себе си.

Бях щастлив.

Позволиха ми да гледам телевизия, но открих нещо за себе си: всъщност не обичах телевизия. Изобщо не ми харесваше. Изключих телевизора и се улових, че наблюдавам майка ми, докато седеше на кухненската маса и преглеждаше някои от старите си планове за уроци.

— Мамо?

Тя вдигна поглед към мен. Опитах се да си я представя, застанала пред класа си. Какво ли си мислеха за нея учениците? Как гледаха на нея? Дали я харесваха? Или я мразеха? Или я уважаваха? Знаеха ли, че е нечия майка? А дали това имаше значение за тях?

— Какво си мислиш?

— Харесва ли ти да преподаваш?

— Да — каза тя.

— Дори когато на учениците ти не им пука?

— Ще ти издам една тайна. Аз не нося отговорност за това дали на учениците ми им пука, или не. Това трябва да е тяхна грижа — не моя.

— И в какво положение те поставя това?

— Независимо от всичко, Ари, моята работа е да проявявам загриженост.

— Дори когато тях не ги е грижа?

— Дори когато тях не ги е грижа.

— Независимо от всичко?

— Независимо от всичко.

— Дори ако преподаваш на хлапета като мен, които мислят, че животът е скучен?

— Така стоят нещата, когато си на петнайсет.

— Просто един етап — казах.

— Просто един етап. — Тя се засмя.

— Харесваш ли петнайсетгодишните?

— Какво ме питаш: дали харесвам теб, или дали харесвам учениците си?

— И двете, предполагам.

— Обожавам те, Ари, знаеш, че те обожавам.

— Да, но обожаваш и учениците си.

— Ревнуваш ли?

— Мога ли да изляза? — Бях умел в избягването на въпроси — като нея.

— Можеш да излезеш утре.

— Мисля, че се държиш като фашист.

— Това е сериозна дума, Ари.

— Благодарение на теб зная всичко за различните форми на управление. Мусолини е бил фашист. Франко е бил фашист. А татко казва, че Рейгън е фашист.

— Не приемай шегите на баща си твърде буквално, Ари. Той иска само да каже, че според него президентът Рейгън е прекалено властен.