Хенри Милър - Nexus

— Може би той има нещо предвид — обади се Осиецки. Държеше се така, сякаш е очарован.

Спряхме до една висока сграда в Западните трийсет. Не чак толкова далеч, мина ми през ума, от френския бардак, където получих първата си доза трипер. Кварталът беше запустял — дрогиран, замръзнал, превъртял. Полумъртви котки кръстосваха едва-едва. Огледах сградата от горе на долу. Не чувах тиха музика да идва откъм слепите прозорци.

— Звъннете на звънеца и кажете, че аз ви пращам — каза шофьорът и ни даде визитката си, за да я покажем.

Поиска и един долар бакшиш, задето ни е светнал. Осиецки поиска да го оспори. Защо?, зачудих се. Какво значение имаше един долар?

— Хайде — подканих го, — губим време. Мястото май е добро.

— Не това място си бях наумил — рече Осиецки, втренчен подир отдалечаващото се такси и онзи един долар.

— Какво значение има? Имаш рожден ден, помниш ли?

Позвънихме на вратата, портиерът се появи, показахме визитката. (Същински двама ахмаци от степите на Небраска.) Той ни поведе към асансьора и се заизкачвахме — около осем-десет етажа. (Сега нямаше как да скочиш през прозореца!) Вратата се отвори безшумно, като намазана с грес. В първия миг се стъписах. Къде се намирахме — в небесния рай? Навсякъде звезди — по стените, по тавана, по вратите, по прозорците. Елисейските полета, кълна се. И тези плъзгащи се, плаващи създания, облечени в тюл и газ, ненаситни и прозрачни, всички протегнали ръце да ни посрещнат. Какво по-пленително от това? Това бяха хурии на фона на среднощните звезди. Музика ли долавяха ушите ми или ритмичното пърхане на ангелски крила? Като че идваше отдалеч — дискретна, приглушена, небесна. Това е, което се купува с пари, помислих си, и колко прекрасно е да имаш пари, каквито щеш пари, парите на когото и да било. Пари, пари… моят небесен рай.

Ескортирани от двете най-ислямски хурии — такива, каквито самият Мохамед би избрал, — ние навлязохме с танцова стъпка в това място на веселие, където всичко плуваше в син сумрак като светлината на Азия, процеждаща се през счупен аквариум. Очакваше ни маса, застлана с бяла дамаска покривка, а в самия й център беше поставена ваза с бледорозови рози, истински. Към сиянието на покривката се прибавяха и блещукащите отражения на звездите горе. И в очите на хуриите имаше звезди, а гърдите им, едва прикрити с воал, бяха като златни пашкули, напращели от звезден сок. Дори и говорът им беше звезден — неясен, ала съкровен, галещ, но далечен. Искряща каша, подправена с рожковите и алоето на етикета. И сред нея долових думата шампанско. Някои поръчваше шампанско. Шампанско? Но какво бяхме ние — херцози? Прокарах леко пръст по протритата си яка.

— Разбира се — каза Осиецки. — Шампанско , защо не?

— А може би и малко хайвер? — изломоти тази отляво.

— Разбира се! И хайвер!

Появи се продавачката на цигари — сякаш от някоя тайна врата. Макар в джоба ми все още да имах няколко насипни цигари, купихме три пакета цигари със златен филтър, защото златото отиваше на звездите, приглушените светлини, небесните арфи, свирещи някъде зад нас или около нас, Господ знае къде — всичко беше толкова сумрачно, дискретно, ултраефирно.

Едва бях отпил от шампанското, когато ги чух и двете да питат едновременно, сякаш през ларинкса на медиум: „Не желаете ли един танц?“

С Осиецки се изправихме като дресирани тюлени. Разбира се, ще танцуваме, защо не? Никой от нас не знаеше с кой крак се започва. Подът беше така излъскан, че ми се стори, че се движим на колелца. Танцуваха бавно, много бавно, притиснали плътно до нас топлите си, росни тела — цели от цветен прашец и звезден прах, а краката им се полюшваха като гумени растения. Какъв опияняващ парфюм лъхаше от гладките им като сатен членове! Те не танцуваха, те припадаха в обятията ни.

Върнахме се на масата и отново пихме от великолепното, пенливо шампанско. Зададоха ни няколко учтиви въпроса. Дали сме от отдавна в града. Какво продаваме? А после — „Не желаете ли да похапнете?“

Като че на мига до нас изникна келнер в пълна униформа. (Тук нямаше щракане с пръсти, нито кимане с глава или махване — всичко работеше с радар.) Огромно меню ни гледаше в очите. Беше пъхнал по едно в лапите ни, после се отдръпна и зае стойка мирно. Двете госпожици също преглеждаха менюто. Очевидно бяха гладни. За да ни улеснят, поръчаха и за нас заедно с тях.

Разбираха от храна тези любезни създания. Ястията изглеждаха превъзходни на вкус, трябва да отбележа. Стриди, омари, още хайвер, сирена, английски бисквити, макови кифлички — преапетитно угощение.