Хенри Милър - Nexus

— А сега, господин Милър, вашият план…

Станах да се ръкувам с оттеглящия се господин Маколиф, после седнах и без повече суетня се впуснах в един от моите фарсове. Само че този път бях склонен да кажа истината. Щях да кажа истината и нищо освен истината и после сбогом.

Макар и разказът за земните ми приключения и патила да беше бърз и сбит, въпреки това осъзнах, че наистина злоупотребявам с времето на господин Лараби, да не споменавам за търпението му. Но начинът, по който слушаше — цял нащрек, като жаба, втренчена в теб от обраслия с мъх бряг на вир, ме насърчаваше да продължа. Навсякъде около нас чиновниците бяха изчезнали — обедната почивка отдавна беше започнала. Спрях да го попитам дали не му преча да обядва. Той махна с ръка.

— Продължавайте — помоли той. — Изцяло съм на ваше разположение.

И така, след като го осведомих за всичко досега, продължих с признанието. Дори сега господин Хигинботъм изведнъж неочаквано да се беше върнал от Африка, пак нямаше да спра.

— Нямам абсолютно никакво извинение, задето ви загубих времето — започнах. — Всъщност нямам план, нямам проект, който да предложа. Ала не нахлух тук, за да се правя на глупак. Идва време, когато просто трябва да се подчиниш на импулсите си. Дори и да ви звучи странно… след всичко, което ви разказах за живота си… въпреки това вярвам, че трябва да има място за такъв като мен в този индустриален свят. Обичайната процедура, когато някой се опита да прескочи бариерата, е да помоли за място на дъното. Но моята мисъл е да започна близо до върха. Проучил съм дъното — то не води доникъде. На вас, господин Лараби, говоря точно както бих говорил и на самия господин Хигинботъм. Убеден съм, че наистина мога да служа добре на тази организация, но не мога да кажа като какъв. Май всичко, което мога да предложа, е моето въображение — и моята енергия, която е неизтощима. Не става въпрос за работа изобщо, това е възможност да реша непосредствения си проблем — проблем, който, уверявам ви, е чисто личен, но за мен е отчаяно важен. Мога да се хвърля във всичко, особено ако то изисква да проявя изобретателност. Разнообразната кариера, която току-що ви описах накратко, според мен е имала някаква цел. Не съм безцелна личност, нито пък съм нестабилен. Може би си падам малко Дон Кихот и от време на време проявявам привързаност, но съм роден работяга. И работя най-добре, когато съм с юзда. Онова, което се опитвам да ви внуша, господин Лараби, е, че който и да открие работно място за мен, никога няма да съжалява. Това е огромна, широко мащабна организация. Като винтче в машината аз ще съм безполезен. Но защо да ме вземате като част от машината? Защо не ми позволите да вдъхновявам машината? Макар и да нямам план, който да представя — честно си го признавам, — това не означава, че утре не мога да представя такъв. Повярвайте ми, от първостепенна важност е в този критичен момент някой да покаже доверие към мен. Никога не съм предавал ничие доверие, честна дума. Не искам от вас да ме наемете веднага, просто ви предлагам да подкрепите една малка надежда, да ми обещаете да ми дадете шанс, ако изобщо е възможно, да ви докажа, че всичко онова, което казвам, не са само думи.

Бях казал всичко, което исках да кажа. Изправих се и протегнах ръка:

— Беше много любезно от ваша страна — казах.

— Почакайте — каза господин Лараби. — Изчакайте да осмисля думите ви.

Той дълго се взира през прозореца, после се обърна към мен.

— Знаете ли — рече той, — от десет хиляди души нито един не би имал куража или наглостта да ме ангажира с подобно предложение. Не зная да ви се възхищавам ли или… Вижте, макар и да звучи много неопределено, обещавам, че ще обмисля молбата ви. Естествено, нищо не мога да направя, преди господин Хигинботъм да се е върнал. Само той може да открие работно място за вас…

Поколеба се, преди да продължи:

— Но ето какво искам да ви кажа от свое име. Почти нищо не знам за писателите и писането, но ми идва наум, че само писател би могъл да говори като вас. Само изключителна личност, бих добавил, би дръзнала да спечели доверието на човек с моето положение. Чувствам ви се задължен — карате ме да се чувствам по-голям и по-добър, отколкото си мислех, че съм. Вие може и да сте отчаян, както казвате, но несъмнено находчивост не ви липсва. Човек като вас не може да потъне. Няма да ви забравя лесно. Надявам се да ме смятате за приятел. Подозирам, че само след седмица за вас този разговор ще е древна история.