Хенри Милър - Nexus

— Разкажи ни — предложих. — Целият съм слух.

Тя се изчерви и безпомощно погледна към Мона.

— Нека тя да ти разкаже — каза.

Обърнах се към Мона:

— Е?

— Дълга история, Вал, но ще я съкратя. Във Вилидж я нападнаха група хулигани. Изнасилиха я.

— Те? Колко бяха?

— Четирима — отговори Мона. — Помниш ли онази нощ, когато не се прибрахме вкъщи? Тая нощ стана.

— Тогава значи не знаете кой е бащата?

— Бащата? — повториха като ехо. — Не ни пука за бащата .

— Ще се радвам да се грижа за детето — казах. — Само трябва да се науча как да давам мляко.

— Говорихме с Кронски — каза Мона. — Той обеща да се погрижи. Но първо иска да я прегледа.

— Пак ли?

— Трябва да е сигурен.

— А вие сигурни ли сте?

— Стася да. Няма мензис.

— Това нищо не означава — рекох. — Трябва да имате по-добро доказателство от това.

Сега заговори Стася:

— Гърдите ми натежават. — Разкопча си блузата и извади едната гърда. — Гледай! — стисна я внимателно. Появиха се една-две капки, които изглеждаха като жълта гной. — Това е мляко — обясни тя.

— Откъде знаеш?

— Опитах го.

Помолих Мона и тя да стисне гърдите си и да видим какво ще стане, но тя отказа. Рече, че се чувствала неудобно.

— Неудобно? Седнала си с кръстосани крака и ни показваш всичко, което имаш, но не искаш да си извадиш циците. Това не е неудобно, това е перверзно.

Стася избухна в смях.

— Вярно е — съгласи се тя. — Защо пък да не ни покажеш гърдите си?

— Ти си тази, която е бременна, не аз — каза Мона.

— Кога идва Кронски?

— Утре.

Налях си нова чаша вино и я вдигнах високо.

— За нероденото! — вдигнах тост. После понижих глас и попитах дали са съобщили на полицията.

Не обърнаха внимание. Сякаш, за да ми покажат, че темата е приключена, обявиха, че скоро смятат да отидат на театър. Ще се радват да отида с тях, ако искам.

— И какво ще гледаме? — попитах.

— Пленникът — каза Стася. — Френска пиеса. Всички говорят за нея.

По време на разговора Стася се опитваше да си изреже ноктите на краката. Беше толкова непохватна, че я помолих да ми разреши да го направя аз вместо нея. Щом приключих с тая работа, предложих да ми позволи да й среша косата. Беше очарована.

Докато решех косата й, тя четеше на глас от Пияният кораб . Понеже бях слушал с очевидно удоволствие, тя скочи и отиде в стаята си да вземе биография на Рембо. Беше Един сезон в ада на Каре. Ако събитията не се бяха подредили така, че да попречат, щях да стана почитател на Рембо сега и завинаги.

Не беше често, признавам, да прекараме една вечер заедно по този начин или да я завършим толкова добре.

С пристигането на Кронски на следващата сутрин и отрицателните резултати от прегледа нещата на сериозно тръгнаха накриво. Понякога ми се налагаше да напусна къщата, докато те забавляваха някой много специален приятел — обикновено благодетел, който донасяше камара хранителни продукти или оставяше чек на масата. Разговорите пред мен често минаваха само в диалог, или пък те си разменяха бележки, които пишеха пред очите ми. Или се заключваха в стаята на Стася и там продължаваха разговора шепнешком Бог знае колко време. Дори стихотворенията, които Стася пишеше, започнаха да стават все по-неразбираеми и по-неразбираеми. Или поне тези, които тя благоволяваше да ми покаже. Влияние на Рембо, казваше тя. Или на тоалетното казанче, което никога не спираше да клокочи.

Облекчение бяха редките посещения на Осиецки, който беше открил приятно нелегално кръчме над погребалната агенция, през няколко блока. Бях изпил няколко бири с него — докато очите му станаха стъклени и той започна да се драпа. Понякога ми хрумваше да отида до Хобокън и докато бродех из разни изоставени места, се опитвах да убедя себе си, че това е интересно градче. Уихоукън беше друго изоставено от Бога място, където ходех от време на време — обикновено за да гледам някоя бурлеска. Каквото и да е, само за да избягам от шантавата атмосфера на приземния етаж, от постоянното пеене на любовни песни — те бяха започнали да пеят на руски, на немски, дори на идиш!, — от тайнствените интимни разговори в стаята на Стася, наглите лъжи, скучните приказки за дрога, схватките по борба…

Ами да, те постоянно поставяха схватки заради мен. Но бяха ли наистина схватки? Трудно е да се каже. Понякога, само за да наруша монотонността, заемах четката и боите и правех карикатура на Стася.

Винаги на стените. Тя ми отговаряше съответно. Веднъж нарисувах череп и кръстосани кости на вратата й. На другия ден намерих закачен над черепа и костите голям нож за месо.