Хенри Милър - Nexus

— Това е визитация. — Той весело потриваше ръце. — Що се отнася до теб, господин Милър — и той ми отправи съучастнически поглед, — ако бях на твое място, бих се поразходил малко.

— Не, остани! — примоли се Мона. — Нямам му доверие.

Така че ние останахме, Мона и аз, и закрачихме нагоре-надолу из голямата стая, без да разменим и дума.

Минаха пет, после десет минути. Изведнъж от съседната стая се разнесе пронизителен писък:

— Помощ! Помощ! Той ме изнасилва!

Нахлухме в стаята. Кронски наистина беше със смъкнати гащи, лицето му — червено като цвекло. Опитваше се да я възседне. Мона се хвърли като тигрица към него и го избута от леглото. Тогава и Стася скочи от леглото, метна се към него и го яхна. С цялата си сила го дереше и удряше с юмруци. Бедният дявол бе толкова стреснат от нападението, че едва бе в състояние да се защитава. Ако не се бях намесил, щяха да му извадят очите.

— Копеле! — пищеше Стася.

— Садист! — пищеше Мона.

Вдигаха такава врява, че аз си представих как хазайката се втурва надолу с брадва в ръка.

Кронски най-сетне успя да се изправи на крака — панталоните все още бяха смъкнати до глезените му — и изломоти:

— За какво е целият този шум? Тя е нормална — точно както си мислех. Всъщност твърде нормална. И тъкмо това ме възбуди. Какво лошо има в това ?

— Да бе, какво лошо има в това ? — вметнах и аз, докато местех поглед от едната към другата.

— Разкарай го оттук! — изреваха те.

— Сега спокойно! Успокойте се де! — каза Кронски с малко успокоителен сироп в гласа. — Поискахте да я прегледам и знаехте също толкова добре, колкото и аз, че физически нищо й няма. Камбанарията й има нужда от преглед, не интимните й части. И това мога да направя, но ще отнеме време. А какво искахте да докажа? На това отговорете, ако можете! Искате ли да знаете нещо, а? Мога да накарам да ви затворят и тримата — и той щракна с пръсти в лицата ни. — Просто така! — и пак щракна с пръсти. — За какво ли? За морален упадък, ето за това. Няма да има как да се защитите, никой от вас.

Той замълча задълго, за да можем да вникнем в това.

— Обаче не съм достатъчно лош да направя такова нещо. Аз съм твърде добър за приятел, нали, господин Милър? Но не се опитвай да ме изхвърлиш за това, че ви правя услуга.

Стася стоеше съвсем гола, гащите й висяха в ръката й. Най-сетне тя се овладя и започна да си обува панталоните. Докато го правеше, се подхлъзна и падна. Мона веднага се втурна да й помага, но само за да бъде яростно отблъсната.

— Остави ме намира! — извика Стася. — Мога да се оправя и сама. Да не съм дете — каза го и се изправи. Постоя така за момент, после протегна глава напред и се загледа в себе си — в самия център на своята анатомия. И тогава избухна в смях — смях на побъркана.

— Значи съм нормална — продължаваше да се смее все по-силно. — Какъв майтап! Нормална, защото тук имам дупка, достатъчно голяма в нея да се напъха нещо. Я ми дайте свещ! Ще ви покажа колко съм нормална.

И започна да прави най-откачени жестове, въртеше задник, гърчеше се като от тръпки на оргазъм.

— Свещ! — изпищя тя. — Донесете голяма дебела черна свещ! Ще ви покажа колко съм нормална!

— Моля те, Стася, спри, умолявам те! — изплака Мона.

— Да, стига! — строго се обади Кронски. — Няма защо да ни се правиш на ексхибиционистка.

Думата „ексхибиционистка“ сякаш я разпали още повече.

— Това си е моят ексхибиционизъм — изпищя тя. — И този път безплатен. Обикновено ми плащат, за да се правя на задник, нали? — Обърна се към Мона: — Нали? — изсъска. — Или не си им казвала какво правим, за да ни заемат пари?

— Моля те, Стася, моля те ! — молеше се Мона. В очите й имаше сълзи.

Но сега вече нищо не можеше да спре Стася. Тя грабна една свещ от бюрото, заби я в утробата си и същевременно френетично затръска корема си.

— Това струва ли си петдесет долара? — извика. — Оня, както там се казва, ще плати още повече, но тогава ще трябва да му позволя да ме излиже, пък аз не обичам да ме лижат. Във всеки случай не и перверзници.

— Спри! Спри или ще избягам! — беше Мона.

И тя спря. Свещта падна на пода. На лицето й се появи ново изражение. Докато обличаше блузата си, каза много тихо — думите й бяха към мен:

— Виждаш, Вал, че ако някой трябва да бъде наранен или унизен, това съм аз, а не скъпата ти съпруга. Аз нямам чувство за морал. Имам само любов. Ако трябват пари, съм винаги готова да направя нещо. И след като съм луда, това няма значение. — Тя млъкна и се извърна към скрина в другия край на стаята. Отвори едно чекмедже и извади плик за писмо. — Виждаш ли? — и размаха плика във въздуха. — Тук има чек, изпратен от попечителите ми. Достатъчен е, за да се плати наемът за следващия месец. Но… — тя спокойно започна да къса плика на парчета — ние не искаме тези пари, нали? Знаем как да ги изкараме по нашия си начин… да сме ексхибиционистки… да се преструваме на лесбийки… да се правим уж на лесбийки. Да се преструваме… да се правим… Писна ми от това. Защо не се преструваме, че сме просто човешки същества?