Хенри Милър - Nexus

От време на време ги поздравявах така:

— Значи успяхте да намерите нещо за ядене?

Въпросът май винаги ги разстройваше. И щях да кажа:

— Реших, че умирате от глад.

При което те щяха да ме информират, че нямам интерес да гладуват. Със сигурност щяха да добавят, че и аз нямам причина да гладувам. Правех го само за да ги тормозя.

Ако бяха в добро настроение, щяха да го удължат с тази тема. Каква нова дяволия планирах? Виждал ли бях Кронски напоследък? И тогава щеше да започне скритият под димна завеса разговор — за новопридобитите им приятели, за кръчмите, които бяха открили, допълнителните пътувания до Харлем, студиото, което Стася смяташе да наеме, и т.н., и пр. О, да, те бяха забравили да ми разкажат за Кърли, поета приятел на Стася, на когото се натъкнали миналата нощ. Той смятал да намине някой следобед. Искал да се запознае с мен.

Една вечер Стася се отдаде на спомени. Доколкото можах да схвана, достоверни спомени. За дърветата, о които се е отърквала в лунните нощи, за перверзния милионер, който се влюбил в нея заради косматите й крака, за рускинята, която се опитала да прави любов с нея, но която тя отблъснала, защото оная била прекалено груба. Наред с това тя имала връзка и с една омъжена жена и за да хвърли прах в очите на съпруга й, редовно му позволявала да я чука… не че й харесвало, но го правела заради жената, която обичала, приличието го изисквало.

— Не знам защо ви разказвам всичко това — каза тя. — Освен…

Изведнъж си спомни защо. Беше заради Кърли. Кърли бил странен. Тя не можеше да разбере привличането помежду им. Той винаги се правел, че иска да си легне с нея, но никога нищо не се случвало. Обаче пък бил много добър поет, в това тя била сигурна. Някой път, каза тя, щяла да напише стихотворение в негово присъствие. После добави любопитен коментар:

— Мога да продължа да пиша, докато той ме мастурбира.

Кикот.

— Какво мислиш за това ?

— Звучи като страница от Крафт-Ебинг — осмелих се да кажа.

И се проведе дълга дискусия за относителните граници на Крафт-Ебинг, Фройд, Щекел, Вайнингер et alia , която завърши със забележката на Стася, че всички те са стари мошеници.

— Знаеш ли какво мисля да направя за теб? — възкликна тя. — Ще накарам твоя приятел Кронски да ме прегледа.

— Какво искаш да кажеш с това, да те прегледа ?

— Да изследва анатомията ми.

— Аз пък реших, че имаш предвид главата си.

— Той може да направи и това — тя го произнесе студена като краставица.

— А ако прецени, че всичко ти е наред, че си само полиморфно перверзна, тогава какво?

Този израз, зает от Фройд, безкрайно ги развесели. Стася наистина го харесваше толкова много, че се закле да напише стихотворение с такова заглавие. В потвърждение на думите й Кронски бе извикан да дойде и да направи съответния преглед. Той пристигна в добро настроение — потриваше ръце и си пукаше пръстите.

— Какво е този път, господин Милър? Вазелин? Доста стегнато, ако си познавам работата. Обаче не е лоша идея. Поне ще знаем дали тя е хермафродит или не. Може би ще открием рудиментарна опашка…

Стася вече беше свалила блузата си и показваше хубавите си гърди с коралови зърна. Кронски им подложи шепи.

— Нищо им няма. Сега сваляй гащите!

На това тя се опъна.

— Не тук! — извика тя.

— Където искаш — отговори Кронски. — Какво ще кажеш за тоалетната?

— Защо не направиш прегледа в нейната стая? — предложи Мона. — Това да не е ексхибиционистко представление?

— Не е ли? — Кронски ни изгледа мръснишки. — Аз пък мислех, че това е идеята.

Той отиде в другата стая да си вземе черната чанта.

— Донесох си инструментите, за да стане по-официално.

— Нали няма да я нараниш? — извика Мона.

— Не и докато тя се съпротивлява — отвърна той. — Намери ли вазелина? Ако нямате, работа ще свърши и зехтин… и масло.

Стася изкриви лице.

— Необходимо ли е всичко това? — попита тя.

— Зависи от теб — каза Кронски. — Зависи колко си чувствителна. Ако си лежиш кротко и се държиш добре, няма да има проблеми. Ако ти хареса, мога да бръкна някъде другаде.

— О, не, няма! — извика Мона.

— Какво има? Да не ревнуваш?

— Поканихме те тук като лекар. Това да не е бардак!

— Щеше да е по-добре, ако беше дом за забавления — подсмихна се Кронски. — Поне тя щеше… Хайде, да свършваме с това!

Той хвана Стася за ръка и я отведе в малката стая до тоалетната. Мона искаше да отиде с тях, за да е сигурна, че на Стася няма да й се случи нищо лошо. Но Кронски не щя и да чуе за такова нещо.