Хенри Милър - Nexus

Да, Улрик, онзи ден ти пося това семе у мен. Върна се в ателието си, за да направиш още банани и ананаси за „Сатърдей Ивнинг Поуст“ и ме остави да се отдалеча с едно видение. Европа беше в ръцете ми. Имаше ли значение — две години, пет години, десет години? Ти ми даде моя паспорт. Ти събуди спящия водач: Heimweh.

Hodie tibi, eras mihi. 54 54 Hodie libi, eras mihi (лат.) — днес на теб, утре на мен. — Бел.прев.

И както си се разхождах този следобед, нагоре по тази улица и надолу по онази, вече се сбогувах с познатите сцени на ужас и досада, на болезнена монотонност, на санитарна стерилност и любов без обич. Вървейки по Пето авеню, врязвайки се сред купувачите и скитниците като електрическа змиорка, презрението и омразата ми съм всичко, изпречващо се пред окото ми, почти ме задушаваха. Слава богу, нямаше още дълго да понасям гледката на тези умрели тиквени фенери, тези грохнали сгради на Новия свят, тези отвратителни, печални църкви, тези паркове, нацвъкани от гълъби и бродяги. От улицата с шивачницата надолу към Бауъри (маршрутът на отколешната ми разходка) отново преживявах времето на моето чиракуване и то сякаш беше хиляда години нещастие, злополуки, лош късмет. Хиляда години отчуждение. Докато приближавах Купър Юниън, вечната най-ниска точка на падащия ми дух, пасажи от книгите, които някога писах наум, се върнаха като кълбящите се краища на сън, отказващ да се стопи. Те винаги щяха да се ветреят там, тези кълвящи се краища… да плющят от корнизите на тези мръсни лайнянокафяви коптори, тези кръчми с хлопащи се врати, тези гнусни места за избавление и подслон, където бродягите със замъглени очи и рибешки лица се мотаят като лениви музи и о, Господи, колко нещастни изглеждаха, колко изхабени, колко стреснати, колко повехнали и изпразнени! И все пак тъкмо тук, в този свят бе чел лекции Джон Каупър Поуис — бе изпращал в оцапания със сажди и изпълнен с воня въздух своите вълни на вечния свят на духа — духът на Европа, неговата Европа, нашата Европа, Европа на Софокъл, Аристотел, Платон, Спиноза, Пико дела Мирандола, Еразъм, Данте, Гьоте, Ибсен. На същото това място и други пламенни радетели са се появили и са се обърнали към тълпата, призовавайки други велики имена: Хегел, Маркс, Ленин, Бакунин, Кропоткин, Енгелс, Шели, Блейк. Улиците изглеждаха все същите както винаги, всъщност още по-мизерни, дишаха по-малко надежда, по-малко справедливост, по-малко красота, по-малко хармония. Сега надали имаше шанс да се появи Торо или Уитман, или Джон Браун — или Робърт И. Лий. Човекът от масите ставаше отново себе си: тъжно, чудато на вид същество, неспособно да каже нито „да“, нито „не“, което не разпознава нито доброто, нито злото, но винаги е в крачка, стегната крачка, и винаги пее Марша на мъртвите.

— Сбогом, сбогом! — повтарях неспирно, докато вървях. — Сбогом на всичко това! — И жива душа не ми отговаряше, дори и гълъб. — Глухи ли сте, дремещи маниаци?

Вървя по средата на цивилизация и ето как е. От едната страна културата тече като отворена клоака. От другата са abbatoirs 55 55 Abbatoirs (фр.) — кланици. — Бел.прев. , където всичко виси на куки, разпорено, кърваво, накацано от рояци мухи и червеи.

Булевардът на живота през XX век. Една Триумфална арка след друга. Роботи, напредващи с Библията в едната ръка и пушка в другата. Леминги, препускащи към морето. Напред, християнски воини, отиваме на война… Ура за Карамазови! Каква бляскава мъдрост! Encore un petit effort, si vous voullez etre republicans! 56 56 Encore un petit effort, si vous voullez etre republieuins! (фр.) — Още едно малко усилие, ако искате да бъдете републиканци. — Бел.прев.

Надолу по средата на улицата. Стъпвам предпазливо между купчините конска тор. Каква кал и измама трябва да газим ние! Ах, Хари, Хари! Хари Халер, Хари Хелър, Хари Смит, Хари Милър, Хари Харид. Ида, Асмодей, ида! На два бастуна, като сакат Сатана. Но окичен с медали. И какви медали! Железният кръст, кръстът на Виктория, Croix de Guerre 57 57 Croix de Guerre (фр.) — военен кръст. — Бел.прев. … златни, сребърни, бронзови, железни, цинкови, дървени, тенекиени… Изберете си!

А горкият Исус е трябвало да носи своя кръст!

Въздухът става все по-зловонен. Чатъм скуеър. Добрият стар Чайнатаун. Под плочника — медна пита от сергийки. Коптори, където се пуши опиум. Земята на лотоса. Нирвана. Почивайте в мир, работниците на света работят. Всички работим — за да открием вечността.

Сега Бруклинският мост се извива като лира между небостъргачите и Бруклин Хайтс. Отново морният пешеходец се отправя към дома си с празен джоб, празен стомах, празно сърце. Горгонзола куцука на две обгорени чуканчета. Реката е долу, чайките летят горе. А над чайките — звездите, невидими. Какъв великолепен ден! Разходка, на която би се насладил самият Помандър. Или Анаксагор. Или онзи арбитър на извратения вкус: Петроний.