Лиан Мориарти - Големите малки лъжи

Саманта:Рената обезумя, когато започна тормозът. Част от проблема беше, че бавачката си е мълчала и това е продължавало известно време, без Рената да подозира. Разбира се, сега вече знаем, че Жулиет си е имала и други грижи освен работата.

Госпожица Барнс:Това, което родителите не разбират, е, че в един момент детето може да бъде насилник, а в следващия — жертва. С такава готовност лепят етикети! Аз, естествено, съм наясно, че този случай е различен. Този случай е… много по-тежък.

Стю:Баща ми ме е учил: Ударят ли те — удряш. Просто и ясно. Напоследък навсякъде е едно и също. Трофей за всяко дете от футболната среща. Наградка за всеки шибан слой хартия в „Предай пакета“. Отглеждаме поколение слабаци.

Tea:Рената със сигурност се е обвинявала. С това натоварено работно време почти не вижда децата си! Но на мен ми се къса сърцето за онези клети дребосъчета. Очевидно им е много тежко в момента. Много тежко. Животът им никога няма да бъде същият, нали?

Джаки:Никой и думичка не обелва за натовареното работно време на Джеф. Никой не пита дали Джеф е знаел какво се случва с Амабела. Доколкото разбирам, Рената е имала по-високоплатена и по-натоварена работа от Джеф, но никой не е обвинил Джеф, че гради кариера, никой не каза: „О, Джеф почти не припарва в училището, нали?“. Не! Но ако неработещите майчета видят баща да прибира детето си от училище, те смятат, че човекът заслужава златен медал. Ето, вземете съпруга ми например. Той си има свой личен антураж.

Джонатан:Приятели сме, не са ми антураж. Моля ви да извините съпругата ми. Тя е в процес на враждебно корпоративно поглъщане. Може би затова изглежда враждебно настроена. Мисля, че училището трябва да поеме отговорност. Къде са били учителите по време на този тормоз?

— Рената Клайн е установила, че дъщеря ѝ Амабела е била жертва на системен, таен тормоз от един месец — каза госпожа Липман без предисловия веднага щом Джейн седна срещу нея. — За съжаление, Амабела отказва да каже какво точно се е случвало или пък кой е намесен. Рената обаче е убедена, че виновникът е Зиги.

Джейн конвулсивно преглътна. Странно, но все още се чувстваше шокирана, сякаш някаква безумно оптимистична част от нея наистина бе вярвала, че е възможно Зиги да бъде включен в специална група за надарени деца.

— Какво точно… — започна Джейн и гласът ѝ изчезна. Тя се прокашля мъчително. Имаше чувството, че играе роля, за която не е достатъчно подготвена. На тази среща трябваше да присъстват родителите ѝ. Хора от епохата на госпожа Липман. — За какъв тормоз става въпрос?

Госпожа Липман направи лека гримаса. Изглеждаше като жена, която редовно обядваше; светска съпруга с хубави дрехи, която се грижеше за кожата си със скъпа козметика. Гласът ѝ имаше онзи кристално ясен не-се-заяждай-с-мен тембър, който очевидно бе много ефикасен, дори и с пословично палавите шестокласници.

— За съжаление, не разполагаме с подробности — отвърна госпожа Липман. — Амабела има необясними синини и драскотини, както и… отпечатък от ухапване, и е казала само, че „някой се е държал лошо“ с нея. — Тя въздъхна и почука с перфектния си маникюр по кафявия хартиен плик в скута си. — Вижте, ако не беше инцидентът в деня за ориентация, нямаше да ви извикам, преди да се сдобием с по-конкретна информация. Госпожица Барнс твърди, че онзи инцидент е единичен случай. Заради случилото се наблюдава Зиги внимателно и го описва като възхитително дете, с което се работи приятно, много внимателен и любезен във взаимоотношенията си с другите деца.

На Джейн ѝ се доплака от неочакваната топлота в думите на госпожица Барнс.

— Така, излишно е да уточнявам, че в нашето училище не се толерират каквито и да било прояви на тормоз и насилие. Категорично. Но в редките случаи, когато открием подобни случаи, искам да знаете, че наша грижа и отговорност е не само жертвата, но и насилникът. И ако се окаже, че Зиги действително упражнява насилие над Амабела, нашата цел ще бъде не да го накажем, а да се погрижим това да спре незабавно, разбира се, а след това да открием защо се държи по този начин. Той е петгодишно момче в края на краищата. Според някои експерти в тази област, петгодишните деца са неспособни да упражняват насилие.

Госпожа Липман се усмихна на Джейн, която предпазливо ѝ се усмихна в отговор. Чакайте малко, той е възхитително дете. Не го е направил!