Лиан Мориарти - Големите малки лъжи

— Той ще те удари отново — каза Сузи. Пак онзи хладен професионализъм. Не я съжаляваше. Не я осъждаше. Не беше въпрос. Тя просто отбелязваше един факт, за да придвижи разговора напред.

— Да — отвърна Селест. — Ще се случи отново. Той ще ме удари. Аз ще го ударя.

Пак ще завали. Пак ще се разболея. Ще имам лоши дни. Но не мога ли да се наслаждавам на добрите периоди поне докато траят?

Тогава защо изобщо съм тук?

— Затова сега бих искала да поговорим и да измислим план — каза Сузи и отгърна на нова страница в клипборда си.

— План — каза Селест.

— План — погледна я Сузи. — План за следващия път.

— Някога изпитвал ли си желание да експериментираш с онова… как точно се наричаше… еротична асфиксия? — попита Маделин, когато с Ед си легнаха. Той — с книгата си. Тя — с айпада си.

Двайсет и четири часа след като бе занесла картона на Джейн, Маделин не спираше да мисли за нейната история.

— Разбира се. Навит съм. Да пробваме. — Ед свали очилата си, остави книгата настрана и се обърна към нея с ентусиазъм.

— Какво? Не! Шегуваш ли се? — каза Маделин. — Както и да е, не искам секс. Ядох твърде много ризото на вечеря.

— Да. Разбира се. Колко глупаво от моя страна. — Ед отново сложи очилата си.

— Неволно се стига до смъртни случаи! Случва се много често! Това е много опасна практика, Ед.

Ед я погледна над горния ръб на очилата си.

— Не мога да повярвам, че искаше да ме задушиш — каза Маделин.

Той поклати глава.

— Просто се опитвах да покажа готовността си да помогна. — Хвърли поглед към айпада ѝ. — Търсиш начини да разнообразим сексуалния си живот, така ли?

— О, боже, не! — стреснато го погледна Маделин.

Ед изсумтя.

Тя плъзна поглед по описанието на „еротична асфиксия“ в Уикипедия.

— Излиза, че когато артериите от двете страни на шията се притиснат, достъпът на кислород към мозъка рязко прекъсва и човек изпада в полухалюциногенно състояние. — Замисли се. — Забелязала съм, че когато съм настинала, често изпитвам желание за секс. Може това да е причината.

— Маделин — каза Ед. — Никога не си имала желание за секс, когато си настинала.

— Така ли? — отвърна тя. — Може би просто съм пропуснала да го спомена.

— Аха, най-вероятно — каза той и продължи да чете книгата си. — Имах приятелка, която си падаше по това.

— Сериозно? Коя?

— Е, на практика може и да не е била точно приятелка. По-скоро случайно момиче.

— И това случайно момиче искаше ти да… — Маделин обви пръсти около собствената си шия, изплези език настрана и започна да издава хъркащи звуци.

— Дявол да го вземе, когато ти го правиш, изглежда секси.

— Благодаря. И ти направи ли го?

— Малко неохотно — отвърна Ед и свали очилата си. После се ухили и започна да разказва. — Бях пийнал. Трудно следвах инструкциите. Помня, че тя беше разочарована от мен — нещо, което за теб би било невъзможно да проумееш, предполагам, — но се е случвало да не успея да доставя наслада и…

— Да, да. — Маделин го прекъсна с махване на ръка и отново заби поглед в айпада си.

— И на какво се дължи този внезапен интерес към еротичната асфиксия?

Тя му разказа историята на Джейн, наблюдавайки как мускулчетата около челюстта му трепкат, а очите му се присвиват, както обикновено се случваше, когато гледаше телевизионен репортаж за малтретирано дете.

— Копеле! — отсече накрая той.

— Да — потвърди Маделин. — И просто се измъква безнаказано.

Ед поклати глава.

— Глупаво момиче, глупаво — въздъхна той. — Този тип мъже просто дебнат плячката си…

— Не я наричай глупаво момиче! — Маделин се надигна от възглавницата си толкова рязко, че айпадът се изхлузи от коленете ѝ. — Звучиш така, сякаш обвиняваш нея!

Ед вдигна ръка, сякаш за да се предпази.

— Не, разбира се. Просто исках да кажа…

— Ами ако на мястото на Джейн беше Абигейл или Клоуи? — проплака тя.

— Аз всъщност наистина си мислех за Абигейл и Клоуи — отвърна Ед.

— Значи, би обвинил тях, така ли? Би ли казал: „Глупаво момиче, получи си заслуженото“?

— Маделин… — кротко започна Ед и млъкна.

Техните караници винаги протичаха така. Колкото повече се ядосваше Маделин, толкова по-влудяващо спокоен ставаше Ед, докато накрая започваше да звучи като посредник в ситуация със заложници, който си имаше работа с побъркан човек и бомба с часовников механизъм. Просто вбесяващо.

— Ти обвиняваш жертвата!

Тя се замисли за Джейн, седнала в студения си, празен, миниатюрен апартамент, за израженията, които се сменяха на лицето ѝ, докато споделяше тъжната си, мрачна история, за срама, който очевидно все още изпитваше след всичките тези години. „Трябва да поема отговорност — бе казала. — Не е кой знае какво.“ Замисли се за снимката, която Джейн ѝ бе показала. Откритото, безгрижно изражение на лицето ѝ. Някога Джейн бе носила ярки цветове! Някога Джейн бе имала сочен бюст! Сега Джейн обличаше кокалестото си тяло извинително, скромно, сякаш искаше да изчезне, сякаш се стараеше да бъде невидима, да направи от себе си кръгла нула. Онзи мъж ѝ бе причинил това.