Лиан Мориарти - Големите малки лъжи

— Била си сочна — каза Маделин и ѝ върна телефона. — Не дебела. Изглеждаш прекрасно на тази снимка.

— Интересно е, като се замисля — каза Джейн, поглеждайки снимката за последно, преди да я затвори. — Защо съм се чувствала толкова тежко наранена от тези две думи? От всичко, което направи с мен, най-много ме заболя от тези две думи. Дебела. Грозна.

Тя гневно изплю двете думи една след друга. На Маделин ѝ се искаше Джейн да спре да ги повтаря.

— Искам да кажа, че един дебел, грозен мъж все пак може да бъде и забавен, и симпатичен, и преуспял — продължи Джейн. — Но ако си жена, сякаш няма по-срамно нещо от това.

— Но ти не си била и не си такава… — започна Маделин.

— Да, добре, но и да съм била, какво от това! — прекъсна я Джейн. — Какво значение има, ако съм била такава! Това искам да кажа. Какво толкова, ако съм била с наднормено тегло и неособено красива? Защо това е толкова ужасно? Толкова отблъскващо? Защо се приема като края на света?

Маделин остана безмълвна. Да бъде дебела и грозна, за нея действително би било краят на света.

— Така е, защото цялостната самооценка на една жена се крепи на външния ѝ вид — каза Джейн. — Ето защо е така. Защото живеем в обсебено от красотата общество, където най-важното за една жена е да се поддържа в привлекателен за мъжете вид.

Маделин за пръв път чуваше Джейн да говори по този начин, така агресивно и красноречиво. Обикновено бе толкова стеснителна, толкова комплексирана, с такава готовност предоставяше на другите възможността да изразяват мнение вместо нея.

— Така ли е наистина? — попита Маделин. По някаква причина ѝ се искаше да възрази. — Защото често ми се случва да се чувствам по-нисша от жени като Рената и онази шибана важна клечка, съпругата на Джонатан. Ето ги тях, от една страна, печелят луди пари и ходят на директорски заседания или където там ходят, а ето ме и мен, с моята симпатична и маловажна почасова работа в рекламен отдел.

— Да, но дълбоко в себе си ти знаеш, че си победителка, защото си по-красива от тях.

— Ами… знам ли и аз. — Тя неволно приглади косата си и смутено свали ръка.

— Ето защо, ако си в леглото с мъж и си гола и уязвима, и приемаш, че той те намира поне малко привлекателна, а после казва нещо такова… ами… това е просто… — Изглеждаше дълбоко огорчена. — Това е просто съкрушително. — Замълча. — И… Маделин, изпитвам гняв от факта, че ми подейства толкова съкрушително. Вбесява ме това, че той имаше силата да ми въздейства така. Всеки ден поглеждам в огледалото и си мисля: „Вече не съм дебела“, но той е прав, все още съм грозна. Съзнавам, че не съм грозна, напълно приемлива съм. Но се чувствам грозна, защото един мъж каза, че е така, и думите му се превърнаха в истина. Това е покъртително.

— Той е бил задник — безпомощно каза Маделин. — Той просто е бил един тъп задник. — Внезапно ѝ хрумна, че колкото повече говореше Джейн за грозотата, толкова по-красива изглеждаше, с разхлабената си опашка, порозовелите бузи и блесналите си очи. — А ти си красива.

— Не! — гневно отвърна Джейн. — Не съм! И в това няма нищо лошо. Не всички сме красиви, така както не всички сме музикални, и това е съвсем нормално. И не ми пробутвай онези глупости за вътрешната красота, която блести и през грозната опаковка.

Маделин, която тъкмо щеше да ѝ пробута глупостта за вътрешната красота, си прехапа езика.

— Нямах намерение да отслабвам чак толкова много — каза Джейн. — Яд ме е, че отслабнах, защото излиза, че съм го направила заради него, но след това просто промених отношението си към храната. Всеки път, когато започнех да се храня, сякаш виждах себе си отстрани. Виждах се така, както ме бе видял той: дебела повлекана, която яде. И гърлото ми просто… — Потупа шията си с ръка и преглътна. — Както и да е! Беше доста ефикасно! Като стомашен байпас. Трябва да започна да го продавам. Диетата „Саксън Банкс“. Един бърз, леко болезнен сеанс в хотелска стая — и готово: доживотно хранително разстройство. Изгодно!

— О, Джейн!

Замисли се за майката на Джейн и за репликата ѝ на плажа: „Едва ли някой би искал да види това в бански от две части“. Майката вероятно имаше пръст в полагането на основата за смесените чувства на Джейн относно храната. Медиите бяха изиграли своята роля, жените като цяло също — с тяхната склонност към ниска самооценка, а накрая Саксън Банкс бе свършил останалото.

— Както и да е — каза Джейн. — Съжалявам за тази тирада.