Лиан Мориарти - Големите малки лъжи

— Аз знам името му — тихо каза Джейн.

— Имаш предвид името на бащата на Зиги? — Маделин също сниши глас.

— Да — отвърна Джейн. — Името му е Саксън Банкс. — Устните ѝ се движеха неуверено, докато произнасяше думите, сякаш се опитваше да възпроизведе непознати звуци на чужд език. — Име, което звучи порядъчно, нали? Име на добър, честен гражданин. И доста секси! Секси Саксън. — Тя потръпна.

— Ти някога правила ли си опит да се свържеш с него? — попита Маделин. — Да му кажеш за Зиги?

— Не съм правила подобен опит — отвърна Джейн някак твърде официално.

— И защо не си правила подобен опит? — попита Маделин, имитирайки тона ѝ.

— Защото Саксън Банкс не беше особено добър човек — каза Джейн. Тя преправи гласа си, вдигна брадичка и с шеговита аристократичност каза: — Далеч не беше добър човек.

— О, Джейн! — каза Маделин, вече с нормалния си глас. Какво ти е причинил този негодник?

Джейн не можеше да повярва, че е изрекла името му на глас пред Маделин. Саксън Банкс. Сякаш Саксън Банкс бе просто някой.

— Искаш ли да ми кажеш? — попита Маделин. — Не си длъжна да го правиш.

Очевидно я глождеше любопитство, но не по онзи жаден начин, по който приятелките на Джейн се държаха на другия ден („Изплюй камъчето, Джейн, изплюй го! Искаме цялата мръсотия!“), и изглеждаше загрижена, но без бремето на майчинската любов, както би се случило, ако разказваше историята на майка си.

— Не е кой знае какво всъщност.

Маделин се облегна назад в стола си, свали двете ръчно изрисувани дървени гривни от китката на ръката си и внимателно ги подреди една върху друга на масата пред себе си. После премести проекта с родословното дърво настрана.

— Добре — каза. Знаеше, че всъщност е нещо сериозно.

Джейн се прокашля и си взе дъвка от пакетчето на масата.

— Отидохме на бар…

Зак бе скъсал с нея три седмици по-рано.

За нея това бе огромен шок. Като кофа ледена вода, плисната в лицето ѝ. Тя смяташе, че се движат в посока годежни пръстени и ипотечен кредит.

Сърцето ѝ бе разбито. Истински разбито. Но тя знаеше, че ще се излекува. Донякъде дори се наслаждаваше на състоянието си, така както човек понякога се наслаждава на настинката си. Въргаляше се блажено в страданието си, плачеше с часове над общи снимки със Зак, но после избърсваше сълзите и си купуваше нова рокля, защото разбитото ѝ сърце го заслужаваше. Всички бяха толкова приятно шокирани и състрадателни. Вие бяхте такава разкошна двойка! Той е луд! Ще съжалява!

Имаше усещането, че случилото се е свещен ритуал за промяна. Част от нея вече гледаше към раздялата отдалеч. Първия път, когато някой разби сърцето ми. А част от нея бе някак любопитна относно това, което предстоеше да се случи. Животът ѝ си вървеше в една посока, а сега, просто ей така — бам! — поемаше в ново русло. Интересно! Може би, след като се дипломираше от университета, щеше да пътува в продължение на година — като Зак. Може би щеше да срещне коренно различен тип мъж. Мърляв музикант. Компютърен гений. Някъде там я чакаха купища различни момчета.

„Имаш нужда от водка! — бе казала приятелката ѝ Гейл. — Имаш нужда от танци.“

Отидоха на бар в някакъв хотел в центъра на града. С гледка към пристанището. Беше топла пролетна нощ. Мъчеше я сенна хрема. Очите ѝ смъдяха. Усещаше сърбеж в гърлото. Пролетта винаги носеше сенната хрема, но също и онова усещане за възможност, възможността за едно удивително лято.

На съседната маса имаше няколко по-възрастни мъже, може би в началото на трийсетте. Костюмари на ръководни длъжности. Мъжете им купиха питиета. Големи, скъпи кремообразни коктейли. Изсмукаха ги като млечни шейхове.

Мъжете идваха отдалеч и бяха отседнали в хотел. Единият от тях хвърли око на Джейн.

— Саксън Банкс — каза и взе ръката ѝ в своята огромна длан.

— Вие сте господин Банкс — каза му Джейн. — Бащата от Мери Попинз.

— Аз съм по-скоро коминочистачът — каза Саксън. Погледна я право в очите и тихо запя: — Коминочистачът носи късмет, огромен късмет.

Не е много трудно за по-възрастен мъж с черна кредитна карта АмЕкс и волева брадичка да омагьоса пийнало деветнайсетгодишно момиче. Погледни я в очите. Запей тихо. Дръж верния тон. Готово. В кърпа ти е вързана.

— Хайде, действай — прошепна в ухото ѝ Гейл. — Защо не?

Защо не, наистина. Не се сещаше за причина, която да я спре.

Мъжът нямаше брачна халка. Вероятно си имаше приятелка у дома, но на Джейн не ѝ влизаше в работата да рови в личния му живот (нали?), а и не възнамеряваше да започва връзка с него. Това щеше да е еднократно забавление нещо, което не бе правила никога досега. Тя винаги бе била прекалено срамежлива. Сега му бе времето да бъде млада, свободна и мъничко луда. Все едно да си на почивка и да се решиш на бънджи скок. А и това щеше да е толкова изискан секс за една нощ, в петзвезден хотел, с петзвезден мъж. Без никакво разкаяние. Зак спокойно можеше да си хваща пътя към Европа и да опипва момичетата на задната седалка в автобуса.