— Аз съм! Пусни ме да вляза! Студено е!
— Маделин? — Натисна копчето за отключване на входната врата, остави Зиги в коридора и отиде да отвори вратата на апартамента.
— И Клоуи ли е тук? — Зиги развълнувано заподскача наоколо и хавлията се изхлузи от раменете му.
— Клоуи сигурно е в леглото си, където трябва да си и ти.
Джейн погледна надолу към стълбището.
— Добър вечер! — Маделин я дари със сияйна усмивка, докато потракваше нагоре по стълбите в жилетка с цвят диня, джинси и островърхи ботуши на високи токчета.
— Здравей? — изненадано поздрави Джейн.
— Нося ти картон. — Маделин вдигна като жезъл грижливо навит на руло жълт картон.
Джейн избухна в сълзи.
— Дребна работа! Дори се зарадвах, че имам извинителна причина да изляза от къщи — каза Маделин, докато Джейн изливаше сълзливите си благодарности. — Хайде бързичко, да облечем пижамата на Зиги и да му видим сметката на този проект!
Чуждите проблеми винаги изглеждат толкова лесно решими, а чуждите деца — толкова по-послушни, помисли си Маделин, когато Зиги изприпка към стаята си. Докато Джейн събираше семейните снимки, Маделин огледа мъничкото спретнато жилище и си спомни за едностайния апартамент, в който някога живееха двете с Абигейл.
Идеализираше онези дни и го знаеше. Не помнеше постоянните тревоги за пари или самотата на онези нощи, когато Абигейл спеше, а по телевизията нямаше нищо интересно.
Абигейл живееше с Нейтън и Бони от две седмици и засега нещата се развиваха идеално за всички, с изключение на Маделин. Тази вечер, когато пристигна съобщението от Джейн, децата вече спяха, Ед работеше върху някаква статия, а Маделин тъкмо бе седнала да гледа Следващият топмодел на Америка. „Абигейл!“ — викна тя още щом включи телевизора и едва тогава си спомни за празната стая, за липсващото легло с балдахин, заменено от диван, на който Абигейл спеше, когато си идваше за уикендите, а Маделин вече не знаеше как да се държи с дъщеря си, защото се чувстваше като уволнена от длъжността си на майка.
Двете с Абигейл обикновено гледаха Следващият топмодел на Америка заедно, ядяха бонбони маршмелоу и си разменяха злобни коментари по адрес на участничките, но сега Абигейл живееше щастливо в дом без телевизия. Бони „не вярваше“ в телевизията. Вместо това всички те слушаха класическа музика и разговаряха след вечеря.
„Глупости!“ — прихна Ед, когато чу това.
„Очевидно е вярно“ — каза Маделин.
Естествено, сега, когато Абигейл идваше „на гости“, единственото ѝ желание бе да лежи на дивана и да гледа телевизия, а тъй като Маделин вече бе глезещият родител, тя ѝ го позволяваше. (Ако Маделин прекараше една седмица в слушане на класическа музика и разговаряне, тя също щеше да иска да гледа телевизия.)
Целият живот на Бони бе плесник през лицето на Маделин. (По-скоро леко шляпване, снизходително и любезно потупване, защото Бони никога не би упражнила насилие.) Именно затова толкова ѝ харесваше възможността да помогне на Джейн, да бъде спокойната личност, която разполага с отговорите и решенията.
— Не мога да открия лепило, за да закрепим снимките тревожно каза Джейн, когато подредиха всичко на масата.
— Аз имам. — Маделин извади от чантата си моливник и избра един черен маркер за Зиги. — Хайде сега да нарисуваш едно хубаво голямо дърво, Зиги.
Всичко вървеше добре, докато Зиги не каза:
— Трябва да напиша и името на баща ми. Госпожица Барнс каза, че не е проблем, ако нямаме снимка, просто написваме името на човека.
— Ами… ти нали знаеш, че нямаш татко, Зиги — кротко отвърна Джейн. Беше казала на Маделин, че винаги се е опитвала да бъде възможно най-откровена със Зиги относно баща му. — Но ти си късметлия, защото имаш чичо Дейн и дядо, и чичо Джими. — Тя вдигна няколко снимки на усмихнати мъже като силна ръка карти. — Освен това имаш и удивителна снимка на прапрадядо си, който е бил войник!
— Да, обаче все пак трябва да напиша името на баща си в това квадратче. Чертая линия от мен до мама и от мен до татко. Така се прави.
Той посочи към примерното родословно дърво, включено в инструкциите от госпожица Барнс — идеалното семейство: с мама, татко и две деца.
Госпожица Барнс наистина трябва да преосмисли този проект, помисли си Маделин. Самата тя си навлече достатъчно неприятности, докато помагаше на Клоуи. Изникна деликатният въпрос дали трябва да начертаят линия от снимката на Абигейл към Ед.
Читать дальше