Лиан Мориарти - Големите малки лъжи

— Трябва ми онази лъжица, която има ей такава форма. — Той изрисува полукръг във въздуха. Искаше резачката за яйца.

— Ох, Зиги, достатъчно кухненска посуда имаш във ваната — каза тя, но затвори книгата и се изправи, за да му я донесе.

— Благодаря, мамо — каза Зиги с ангелско гласче и тя сведе поглед към големите му зелени очи и малките капчици вода, нанизани по миглите му.

— Много те обичам, Зиги.

— Тази лъжица ми трябва спешничко.

— Добре — отвърна тя.

— Мислиш ли, че госпожица Барнс ще се ядоса, задето не съм ѝ предал родословното си дърво?

— Миличък, това е за другата седмица.

Тя влезе в кухнята и започна да чете на глас бележката, закрепена с магнит на хладилника: „Всяко дете ще има възможността да говори за своето родословно дърво, когато донесе готовия си проект в петък, двайсет и четвърти март…“ О, горко ми.

Зиги беше прав. Родословното дърво трябваше да се предаде утре. Беше запомнила, че трябва да е готово в петъка, когато е вечерята по случай рождения ден на баща ѝ, но после вечерята се премести седмица по-късно, защото брат ѝ заминаваше с новата си приятелка. За всичко беше виновен Дейн.

Не. Вината бе нейна. Тя имаше само едно дете. Имаше и тефтер с календар. Не би трябвало да е нещо сложно. Налагаше се да го направят сега. Веднага. Не можеше да го изпрати на училище без проект. Щеше да привлече внимание към себе си, а той ненавиждаше това. На Клоуи не би ѝ пукало. Тя щеше да се изкиска, да свие рамене и да изглежда сладка. Клоуи обичаше да е център на внимание, но горкичкият Зиги искаше единствено да се слее с тълпата — точно като Джейн, ала по някаква причина непрекъснато се случваше точно обратното.

— Махни тапата на ваната, Зиги! — извика тя. — Налага се да направим проекта веднага!

— Трябва ми специалната лъжица! — извика в отговор детето.

— Нямаме никакво време! — изписка Джейн. — Пусни водата да се източва. Веднага!

Картон. Трябваше им голям лист картон. Откъде щяха да намерят картон толкова късно? Минаваше седем. Всички магазини бяха затворени.

Маделин. Тя може би имаше в повече. Биха могли да прескочат дотам; Зиги щеше да чака в колата по пижама, а Джейн щеше да изтича да го вземе.

Тя взе телефона си и написа съобщение до Маделин: Проблем! Забравих за проекта с родословното дърво!!!!!!!!!! (Идиотка!) Имаш ли излишен лист картон?! Ако имаш, може ли да дойда да го взема?

Джейн свали бележката с инструкциите от вратата на хладилника.

Семейното родословно дърво имаше за цел да даде на детето „усещане за личното му наследство и наследството на околните, докато размишлява за хората, които са важни на този етап от живота му и в миналото“. Детето трябваше да нарисува дърво и да сложи своя снимка в средата, а после да добави снимки и имена на членове от семейството — по възможност поне две поколения назад, — в това число братя и сестри, лели и чичовци, баби и дядовци, и „ако е възможно, прабаби и прадядовци или дори прапрабаби и прапрадядовци“.

Най-отдолу имаше параграф, подчертан и написан с главни букви.

УТОЧНЕНИЕ ЗА РОДИТЕЛИТЕ:

ЯСНО Е, ЧЕ ДЕЦАТА ЩЕ ИМАТ НУЖДА ОТ ВАШАТА ПОМОЩ, НО МОЛЯ ВИ,

НЕКА И ТЕ ДАДАТ СВОЯ ПРИНОС КЪМ ТОЗИ ПРОЕКТ!

ИСКАМ ДА ВИДЯ ТЯХНАТА РАБОТА, НЕ ВАШАТА! :)

Госпожица (Ребека) Барнс

Не би трябвало да отнеме много време. Тя вече бе подготвила всички снимки. Толкова се гордееше с факта, че не е оставила всичко за последния момент. Майка ѝ пое грижата да копира снимки от семейните албуми. Имаше дори една на прапрадядото на Зиги от страна на баща ѝ, направена през 1915-а, минути преди да загине на бойното поле във Франция. Единственото, което Джейн трябваше да направи, бе да накара Зиги да нарисува дървото и да напише поне някои от имената.

Само дето вече трябваше да си е легнал. Остави го твърде дълго в банята. Беше готов за приказка и сън. Щеше да мрънка и да се прозява, и да се изхлузва от стола си, а тя щеше да го моли и да го подкупва, и да го придумва, и целият този процес щеше да е дълъг и мъчителен.

Глупава идея. Просто трябваше да го сложи в леглото. Нелепо беше да принуждава петгодишно дете да стои будно до късно, за да прави училищен проект.

Дали не би могла просто да му даде почивен ден утре? Отсъствие по здравословни причини? Но той обожаваше петъците. Суперпетъци. Така ги наричаше госпожица Барнс. Освен това Джейн наистина предпочиташе да го изпрати на училище утре, защото трябваше да работи. Имаше три крайни срока за спазване.