Лиан Мориарти - Големите малки лъжи

„Трябва да сложите снимка на истинския баща на Абигейл — услужливо подхвърли Фред, надничайки над раменете им. — И на колата му.“

„Не, не трябва“ — сряза го Маделин.

— Не е нужно да е съвсем същото като онова, което е дала госпожица Барнс — каза Маделин на Зиги. — Всички проекти ще бъдат различни. Този тук е само за пример.

— Да, обаче трябва да напишеш имената на майка си и на баща си — каза Зиги. — Как се казва баща ми? Просто кажи името му, мамо. Просто го кажи буква по буква. Не знам как се пише. Ще имам проблеми, ако не напиша името му.

Типично за децата. Усещаха, когато имаше нещо деликатно или скандално, и разпитваха упорито като малки прокурори.

Горкичката Джейн бе застинала неподвижно.

— Миличък — внимателно каза тя. — Разказвала съм ти тази история толкова пъти. Татко ти би те обичал много, ако те познаваше, но аз не знам името му, съжалявам, и знам, че не е честно…

— Но аз трябва да напиша име в това квадратче! Госпожица Барнс каза! — В тона му се долавяше познатата истерична нотка. Преуморените петгодишни хлапета трябваше да се третират като взривни устройства.

— Не знам името му! — каза Джейн и Маделин разпозна онова скърцане на зъби и в нейния тон, защото у децата ти има нещо, което е способно да извади на показ детинското и теб. Нищо и никой не е в състояние да те вбеси така, както собственото ти дете.

— О, Зиги, миличък, виж, това се случва непрекъснато — каза Маделин. За бога! Вероятно наистина се случваше много често. Наоколо имаше толкова много самотни майки. Утре щеше да си поговори с госпожица Барнс и да се увери, че тя ще спре да възлага този проект. Кому беше нужно в днешно време да поставя разбитите семейства в добре очертани квадратчета? — Ето какво ще направиш. Ще напишеш „таткото на Зиги“. Знаеш как се пише Зиги, нали? Знаеш, разбира се. Е, това е всичко.

За нейно облекчение Зиги се подчини и написа името си, изплезил език за по-добра концентрация.

— Какъв красив почерк! — възторжено го окуражаваше Маделин. Не искаше да му дава време да мисли. — Ти пишеш много по-красиво от моята Клоуи. Ето, това е всичко! Готов си! Двете с мама ще залепим останалите снимки, докато ти спиш. А сега е време за приказка! Нали? Чудя се дали не е възможно аз да ти прочета приказка? Имаш ли нещо против? Бих искала да видя любимата ти книжка.

Зиги кимна безмълвно, видимо изумен от словесния порой, който се изливаше от устата ѝ. Той се изправи, прегърбил слабичките си рамене.

— Лека нощ, Зиги — каза Джейн.

— Лека нощ, мамо.

Двамата се целунаха за лека нощ като скарани съпрузи, без да се гледат в очите, а после Зиги хвана Маделин за ръката и ѝ позволи да го поведе към стаята му.

След по-малко от десет минути тя се върна във всекидневната. Джейн вдигна поглед към нея; тъкмо залепяше последната снимка от родословното дърво.

— Спи като пън — каза Маделин. — Той всъщност заспа още докато му четях, като децата по филмите. Нямах представа, че може да се случи наистина.

— Много съжалявам. Не трябваше да идваш тук, за да приспиваш още едно дете, но съм ти толкова благодарна, защото не исках да говоря с него на тази тема точно преди лягане, а…

— Шшшт. — Маделин седна до нея и сложи ръка на рамото ѝ. — Нищо не е станало. Напълно те разбирам. Детската градина е много напрягаща. Децата се изморяват.

— Той никога досега не се е държал така. По въпроса за баща му. Имам предвид… винаги съм знаела, че един ден може да възникне проблем, но не смятах, че може да се случи, преди да стане на тринайсет или там някъде. Мислех си, че ще имам време да измисля какво точно да кажа. Мама и татко винаги са ме съветвали да се придържам към истината, но… истината невинаги е… невинаги е… така де, невинаги е толкова…

— Приемлива — предложи Маделин.

— Да — отвърна Джейн. Намести ъгълчето на снимката, която току-що бе залепила, и огледа родословното дърво. — Той ще бъде единственото дете в класа, което няма да има снимка в квадратчето за баща си.

— Това не е краят на света — каза Маделин и докосна снимката на Зиги, седнал в скута на дядо си. — Има толкова много прекрасни мъже в живота му. — Вдигна поглед към Джейн. — Дразнещо е, че нямаме нито едно дете с две майки в класа. Или с двама татковци. Когато Абигейл ходеше в началното училище в Инър Уест, имахме всякакви семейства. Тук, на полуострова, сме прекалено консервативни. Обичаме да си мислим, че сме ужасно различни, но всъщност различни са само банковите ни сметки.