Лиан Мориарти - Големите малки лъжи

Саксън бе забавен и секси. Двамата се заливаха от смях, докато стъкленият балон на асансьора се плъзгаше нагоре в центъра на хотела. После внезапната приглушена тишина на покрития с мокет коридор. Плъзгането на ключа за стаята му в процепа на ключалката, одобрителното примигване на зелената светлинка.

Не беше прекалено пияна. Просто приятно пийнала. Развеселена. Защо не? — повтаряше си непрекъснато. Защо да не пробва бънджи скок? Защо да не скочи от ръба в нищото? Защо да не бъде малко непослушна? Беше забавно. Беше смешно. Живееше живота , така както Зак искаше да живее живота, като отиде на автобусна екскурзия из Европа и изкачи Айфеловата кула.

Мъжът ѝ наля чаша шампанско, пиха заедно, наслаждавайки се на гледката, после той взе чашата от ръката ѝ, постави я върху нощното шкафче, а тя се почувства като във филмова сцена, която бе гледала стотици пъти, въпреки че част от нея се изсмя на този претенциозен жест.

Той сложи длан на тила ѝ и я придърпа към себе си като танцьор, изпълняващ изкусно движение. Целуна я, притиснал здраво кръста ѝ с една ръка. Афтършейвът му ухаеше на пари.

Тя бе там, за да прави секс с него. Не промени решението си. Не му отказа. Със сигурност не беше изнасилване. Тя му помогна да свали дрехите ѝ. Тя се кикотеше като идиотка. Тя легна в леглото с него. Имаше само един момент, когато голите им тела бяха притиснати едно до друго и тя забеляза колко странно изглеждат косматите му непознати гърди. Тогава усети внезапен, отчаян копнеж по тялото и миризмата на Зак, така добре познати, но го потисна, всичко бе наред, чувстваше се напълно готова за това.

— Презерватив? — измърмори тя в подходящия момент с подходящия нисък, гърлен глас и си помисли, че той ще се погрижи за това все така спокойно и дискретно, както бе направил всичко останало, с по-добра марка презерватив в сравнение с всички, които някога бе използвала, но точно тогава той обви длани около шията ѝ и каза:

— Някога пробвала ли си това?

Джейн усети стягането на пръстите му.

— Забавно е. Ще ти хареса. Възбуждащо е. Действа като кокаин.

— Не — каза тя и стисна ръцете му в опит да го спре. Ужасяваше се от мисълта, че няма да може да диша. Не обичаше дори да плува под вода.

Той стисна силно и впери поглед в очите ѝ. Ухили се, сякаш не я душеше, а я гъделичкаше.

После я пусна.

— Не ми харесва! — изхърка тя.

— Съжалявам — каза той. — Това е удоволствие, с което се свиква. Просто трябва да се отпуснеш, Джейн. Не бъди толкова напрегната. Хайде.

— Не. Моля те!

Но той го направи отново. Джейн чуваше самата себе си да издава противни, срамни звуци на гадене. Струваше ѝ се, че ще повърне. Тялото ѝ плувна в студена пот.

— Все още не? — Той вдигна ръцете си.

Очите му станаха студени. Освен ако не са били студени през цялото време.

— Моля те, недей! Моля те, не го прави повече!

— Ти си една досадна малка кучка, нали? Просто искаш да те чукат. Затова ли дойде тук, а?

Той я намести под себе си и рязко проникна в нея, сякаш боравеше с някаква примитивна машинария, а докато се движеше, приближи устата си до ухото ѝ и започна да говори: безкраен поток от обиди, които се плъзгаха директно в главата ѝ и се сгърчваха в мозъка ѝ като червеи.

Ти си просто едно дебело, грозно момиченце, нали? С евтините си дрънкулки и долнопробна рокля. Дъхът ти е противен, между другото. Трябва да обърнеш повече внимание на устната си хигиена. Господи! Не ти е хрумвало нищо оригинално през целия ти живот, нали? Искаш ли един съвет? Трябва да проявиш малко повече самоуважение. Свали тези килограми. Тръгни на фитнес, за бога! Спри да се тъпчеш с боклуци. Никога няма да станеш красива, но поне няма да си дебела.

Тя не оказа никаква съпротива. Просто гледаше втренчено в лампата на тавана, мигаща срещу нея като омразно око, което наблюдаваше всичко, виждаше всичко и се съгласяваше с всичко, изречено от него.

Когато мъжът се претърколи до нея, тя не помръдна. Сякаш тялото ѝ вече не ѝ принадлежеше, сякаш бе упоена.

— Да погледаме телевизия? — каза той, взе дистанционното и пусна телевизора в другия край на леглото. Даваха филм от поредицата „Умирай трудно“. Докато той прехвърляше каналите, тя отново облече роклята, в която се бе влюбила. (Никога досега не бе харчила толкова много пари за рокля.) Движеше се бавно и сковано. Едва дни по-късно щеше да открие синини по ръцете, краката, корема и шията си. Докато се обличаше, не се опитваше да крие тялото си от него, защото го чувстваше като лекар, който я бе оперирал и бе отстранил нещо ужасно. Нима имаше смисъл да крие тялото си, когато той вече знаеше колко е отблъскващо? — Тръгваш, а? — каза той, когато тя се облече.