Лиан Мориарти - Големите малки лъжи

— Да. Чао. — Звучеше като глупава дванайсетгодишна хлапачка.

Никога не успя да разбере защо бе почувствала нуждата да каже „чао“. Понякога си мислеше, че ненавиждаше себе си най-вече заради това. Заради тъпото, малоумно „чао“. Защо? Защо го беше казала? Чудно как не бе добавила и „благодаря“.

— Чао! — Той сякаш се стараеше да не се засмее. Намираше я за смешна. Отблъскваща и смешна. Тя беше отблъскваща и смешна.

Джейн се качи в стъкления асансьор и слезе обратно във фоайето.

— Желаете ли такси? — попита портиерът и тя усети, че той едва прикриваше отвращението си: разчорлената, дебела, пияна мръсница се прибираше у дома.

След това нищо вече не беше същото.

— О , Джейн!

Маделин изпита желание да я придърпа в скута си и да я залюлее в прегръдката си, както би направила с Клоуи. Искаше да открие този мъж и да го удря, да го рита, да крещи обиди в лицето му.

— Може би трябваше да взема противозачатъчно за след секс — каза Джейн. — Но изобщо не се сетих. Когато бях по-млада, имах тежка форма на ендометриоза и един лекар ми каза, че много трудно ще забременея. Понякога нямам менструация месеци наред. Когато най-после разбрах, че съм бременна, вече беше…

Разказваше историята си съвсем тихо и Маделин трябваше да се напряга, за да я чува, но сега тя сниши гласа си още повече, почти до шепот, без да откъсва поглед от коридора, който водеше към стаята на Зиги.

— Вече беше твърде късно за аборт. А после почина дядо ми и това бе голям шок за всички ни. След това изпаднах в някакво особено състояние. Депресия, предполагам. Не знам. Напуснах университета, върнах се у дома и само спях. Часове наред. Като упоена или изтощена след дълъг полет. Просто не можех да понасям да съм будна.

— Вероятно все още си била в шок. О, Джейн! Толкова съжалявам, че е трябвало да преживееш това.

Джейн поклати глава, сякаш ѝ даваха нещо, което не заслужаваше.

— Е… все пак не съм била изнасилена в някоя алея. Трябва да поема отговорност. Не е голяма драма.

— Това е физическо насилие! Той…

Джейн вдигна ръка.

— Много жени имат лоши сексуални преживявания. Това беше моето. Урокът е: Не тръгвай с непознати мъже, които срещаш в баровете.

— Искам да те уверя, че аз съм си тръгвала с мъже, които съм срещала в баровете — каза Маделин. Беше го правила един-два пъти. Но никога по този начин. Би му избола очите. — Дори за секунда не си помисляй, че ти имаш някаква вина, Джейн.

Джейн поклати глава.

— Знам. Но се старая да не му придавам твърде голямо значение. Има хора, които наистина си падат по тази еротична асфиксия. — Тя несъзнателно сложи ръка на шията си. — И ти би могла да си от тях.

— Двамата с Ед намираме за еротични редките моменти, когато се озоваваме в леглото без шаващи помежду ни дечурлига — каза Маделин. — Джейн, скъпо мое момиче, това не е било сексуално експериментиране. Това, което ти е причинил този мъж, не е било…

— Е, все пак не забравяй, че чуваш историята от моята гледна точка — прекъсна я Джейн. — Той може да си я спомня различно. — Сви рамене. — Ако изобщо я помни.

— А другото е словесно насилие. Нещата, които ти е наговорил. — Маделин усети как гневът ѝ отново кипна. По какъв начин би могла да смачка този мръсник? Как би могла да го накара да си плати? — Тези отвратителни неща.

Когато Джейн ѝ разказваше историята си, тя изобщо не се замисли в опит да се сети за точните думи. Изрецитира обидите му с равен, монотонен глас, като стихотворение или молитва.

— Да — каза Джейн. — Дебело, грозно момиченце.

Маделин потръпна.

— Не си.

— Бях с наднормено тегло — каза Джейн. — Някои хора сигурно биха казали, че съм била дебела. Обичах да ям.

— Гастроном — уточни Маделин.

— Не, това е твърде изискано. Аз просто обичах всякаква храна, а най-вече обичах храна, от която се пълнее. Торти. Шоколад. Масло. Умирах за масло.

На лицето ѝ се изписа леко изумление, сякаш не можеше да повярва, че говори за себе си.

— Ще ти покажа снимка — каза тя на Маделин и започна да рови в телефона си. — Приятелката ми Ем тъкмо публикува това във Фейсбук като спомен от миналото. Това съм аз на нейния деветнайсети рожден ден. Само няколко месеца преди… преди да забременея.

Тя обърна екрана към Маделин, за да ѝ покаже. На снимката Джейн носеше червена тясна рокля с ниско деколте. Стоеше между две други момичета на същата възраст, и трите ухилени към фотоапарата. Джейн изглеждаше като коренно различен човек: по-нежна, без комплекси и много по-млада.