Лиан Мориарти - Големите малки лъжи

О, горко ми, помисли си Маделин . Денят ми е провален. Клоуи обърна глава, за да може да вижда сестра си.

— Вече не мога дори да говоря! — Абигейл се тресеше от гняв. — Не мога да бъда себе си в собствения си дом! Не мога да се отпусна!

Маделин си припомни първия гневен изблик на Абигейл, когато беше почти тригодишна. Майката смяташе, че дъщеря ѝ никога няма да изпадне в нервна криза благодарение на собствените ѝ усилия като родител. И затова се шокира толкова, когато видя мъничкото ѝ телце да се тресе от силни емоции. (Абигейл искаше да продължи да яде шоколадовата жаба, която бе изпуснала на пода в супермаркета. Маделин просто трябваше да остави горкото дете да си я изяде.)

— Абигейл, няма нужда да драматизираш толкова. Просто се успокой — каза Ед.

Благодаря ти, скъпи — помисли си Маделин, — защото това винаги работи безотказно, нали… да кажеш на жена „успокой се“.

— Мамооо! Не мога да намеря другата си обувка! — извика Фред от коридора.

— Секунда, Фред! — извика в отговор Маделин.

Абигейл бавно поклати глава, сякаш бе изумена от възмутителното отношение, което беше принудена да понася.

— Знаеш ли какво, мамо? — каза тя, без да поглежда към Маделин. — Смятах да ти го кажа по-късно, но ще го направя сега.

— МАМООО! — извика Фред.

— Мама е заета! — кресна Клоуи.

— Погледни под леглото си! — изрева Ед.

Ушите на Маделин пищяха.

— Какво има, Абигейл?

— Реших, че искам да живея с татко и Бони.

— Какво каза? — попита Маделин, макар че я чу отлично.

Страхуваше се от това толкова отдавна, а всички непрекъснато повтаряха: Не, не, това никога няма да се случи. Абигейл никога няма да го направи. Тя има нужда от майка си. Но Маделин го предчувстваше от месеци. Знаеше, че ще се случи. Искаше ѝ се да изкрещи на Ед: Защо ѝ каза да се успокои?

— Просто чувствам, че така ще е по-добре за мен. В духовно отношение. — Вече не трепереше; спокойно взе купичката си от масата и я отнесе до мивката. Напоследък беше започнала да върви по същия начин, по който вървеше Бони — с изпънат като на балерина гръб и поглед, вперен в някаква духовна точка на хоризонта.

Лицето на Клоуи помръкна.

— Не искам Абигейл да живее с баща си! — Сълзите ѝ шурнаха като из ведро. Зелените светкавици, изрисувани върху бузите ѝ, потекоха надолу.

— МАМООО! — писна отново Фред. Съседите щяха да си помислят, че го убиват.

Ед подпря челото си с длан.

— Ако наистина го искаш — каза Маделин. Абигейл се обърна с гръб към мивката, погледна я право в очите и за един кратък миг бяха само те двете, като през всички онези години. Маделин и Абигейл. Момичетата Макензи. Когато животът им беше спокоен и простичък. Закусваха заедно в леглото преди училище, една до друга, облегнати на възглавниците, с книги на коленете. Маделин смело посрещна погледа ѝ. Помниш ли, Абигейл? Помниш ли? Аз и ти?

Абигейл отмести поглед.

— Наистина го искам.

Стю:Присъствах на спортния празник. Надбягването на майките беше абсолютен цирк. Извинете ме за израза. Но някои от тези жени… ще рече човек, че сме на Олимпийските игри. Сериозно.

Саманта:О, глупости! Не обръщайте внимание на съпруга ми. Никой не е приемал състезанието на сериозно. Аз се смях толкова много, че ме заболя коремът.

Нейтън присъстваше на празника. Маделин не повярва на очите си, когато се сблъска с него пред сергията за печени наденички, стиснал Скай за ръката. Точно тази сутрин от всички възможни сутрини.

Бащите рядко идваха на празника, основно татковци в отпуск по майчинство или татковци на деца с изявени спортни умения, но ето го бившия съпруг на Маделин, взел почивен ден от работа, за да присъства, облечен в тениска на райета и шорти, с бейзболна шапка и слънчеви очила, типичната униформа на отбор „Добър татко“.

— Е… първият ти спортен празник! — каза Маделин и забеляза свирката, която висеше на врата му. Той присъстваше като доброволец, за бога. Той участваше. Ед бе от онзи тип бащи, които участваха като доброволци в училищни събития, но днес имаше спешна работа. Нейтън се преструваше на Ед. Преструваше се на добър човек и всички се хващаха на въдицата му.

— Да, така е! — изчурулика Нейтън, а после широката му усмивка помръкна, когато осъзна, че първородната му дъщеря сигурно също е участвала в спортни празници в началното училище. Естествено, напоследък той присъстваше на всичките ѝ важни събития. Абигейл не беше от изявените спортисти, но свиреше на цигулка, а Нейтън и Бони посещаваха абсолютно всичките ѝ концерти и ръкопляскаха с грейнали лица, сякаш винаги са били до нея, сякаш те са я водили на уроците по цигулка в Питършам, където никога нямаше места за паркиране, сякаш те са помагали за плащането на всички тези уроци, които Маделин не можеше да си позволи като самотна майка с бивш съпруг, който буквално не даваше пукнат цент за детето си.