Лиан Мориарти - Големите малки лъжи

Джейн махна на Зиги, който седеше на пейките до страничната линия на игрището заедно с другите деца от детската градина, под зоркия поглед на госпожица Барнс.

„Знаеш, че няма да победя, нали?“ — беше му казала тази сутрин на закуска. Някои от тези майки имаха лични треньори. Една от тях работеше като личен треньор.

— Готови за старт, майчета! — каза Джонатан, симпатичният татко в отпуск по майчинство, който бе ходил с тях на „Дисни върху лед“.

— Колко метра е това всъщност? — попита Харпър.

— Финалната линия изглежда ужасно далеч — каза Габриел. — Хайде да зарежем това и да пием кафе.

— Рената и Селест ли държат лентата „Финал“? — попита Саманта. — Как са се измъкнали от това?

— Ако не се лъжа, Рената каза, че…

— Рената има възпаление на пищяла — намеси се Харпър. — Много болезнено.

— Трябва да се разтегнем, момичета — каза Бони, облечена така, сякаш всеки момент щеше да започне да води тренировка по йога. Жълтата ѝ тениска се изхлузваше от едното рамо, докато лениво повдигаше единия си глезен и го изпъваше назад.

— О, между другото, Джес? — каза Одри или Андреа. Джейн никога не успяваше да запомни името ѝ. Тя пристъпи до Джейн и заговори с нисък, поверителен тон, сякаш възнамеряваше да ѝ разкрие дълбока и мрачна тайна. Редовно го правеше. Онзи ден отново се приближи, сниши глас и попита: „Днес ли ще ходят в библиотеката?“.

— Джейн — поправи я Джейн. (Не че имаше основание да се обиди.)

— Съжалявам — каза Андреа или Одри. — Чуй сега. За или против?

— За или против какво? — попита Джейн.

— Дами! — извика Джонатан.

— Кексчета — поясни Одри или Андреа. — За или против?

— Тя е „за“ — намеси се Маделин. — Развалих смешката.

— Маделин, нека отговори сама — каза Одри или Андреа.

Изглежда като човек, който държи на здравословния начин на живот.

Маделин завъртя очи.

— Ами… обичам кексчета, това „за“ ли е? — отвърна Джейн.

— Подготвяме петиция за забрана на родителите да носят кексчета за целия клас, когато децата им имат рожден ден — каза Андреа или Одри. — Затлъстяването е много сериозен проблем, а децата през ден ядат сладкиши за почерпка.

— Аз пък не мога да разбера защо това училище е толкова обсебено от петиции — рече Маделин с раздразнение.

— Много е враждебно. Не може ли просто да направите предложение?

— Дами, моля ви! — Джонатан вдигна сигналния пистолет.

— Къде е Джаки днес, Джонатан? — попита Габриел. Всички майки бяха леко вманиачени по съпругата на Джонатан след интервюто ѝ в бизнес рубриката на вечерните новини преди няколко дни, където се бе изказала ужасяващо точно и интелигентно относно някакво корпоративно поглъщане, поставяйки журналиста на мястото му. Освен това Джонатан изглеждаше много добре по един джордж-клуниевски начин, така че непрестанните споменавания на съпругата му бяха нужни, за да е ясно, че те не обръщат внимание на външния му вид и не флиртуват с него.

— Тя е в Мелбърн — отвърна Джонатан. — Престанете да разговаряте с мен. Готови за старт!

Жените се придвижиха към стартовата линия.

— Бони изглежда толкова професионално — отбеляза Саманта, когато Бони приклекна в стартова позиция.

— Напоследък тичам много рядко — каза Бони. — Изключително натоварващо е за ставите.

Джейн забеляза как Маделин хвърли поглед към Бони и решително заби върха на маратонката си в тревата.

— Край на приказките, дами! — изрева Джонатан.

— Харесва ми този властен тон, Джонатан — каза Саманта.

— Готови!

— Това е ужасно изнервящо — сподели Одри или Андреа с Джейн. — Как се справят горките деца с…

Във въздуха отекна изстрелът на сигналния пистолет.

Tea:Аз имам собствена теория за случилото се, но предпочитам да не казвам нищо, защото за мъртвите не се говори лошо. Както често казвам на моите четири деца: „Ако не можеш да кажеш нещо хубаво, просто не казвай нищо.“

Селест усещаше напрежението, с което Рената стискаше другия край на финалната лента, и се опитваше да държи своя край по същия начин, само че непрекъснато се разсейваше и забравяше къде се намира и какво трябва да прави.

— Как е Пери? — извика Рената. — В страната ли е в момента? — Всеки път, когато се появеше в училището или на някое от училищните събития, Рената демонстративно избягваше да говори с Маделин и Джейн (Маделин си умираше от удоволствие, горкичката Джейн не чак толкова), но винаги говореше със Селест любезно и резервирано, сякаш Селест бе стара приятелка, отнесла се зле с нея, но тя избираше да се издигне над нещата като зрял и улегнал човек.