Лиан Мориарти - Големите малки лъжи

— Джейн. Нищо не разбирам…

— Хари Хипопотама! Изгубихме Хари Хипопотама!

Tea: Ето това е проблемът на децата от Поколение Y. Лекомислени са. Хари Хипопотама е бил в училището повече от десет години. Тази евтина синтетична играчка, с която тя го замени, мирише отвратително. Произведено в Китай. Дори физиономията му не беше приветлива.

Харпър:Вижте, проблемът не е толкова в това, че тя изгуби Хари Хипопотама, а че сложи в албумчето снимки на онази подбрана групичка, която ходи на „Дисни върху лед“. Така всички деца ги видяха и горките дребосъчета си мислеха: А аз защо не бях поканен? Както казах и на Рената, тази постъпка бе необмислена.

Саманта:Да, а знаете ли кое е наистина шокиращо? Това бяха последните снимки, правени някога на Хари Хипопотама. Хари Националното богатство. Хари… Съжалявам, не е смешно. Изобщо не е смешно.

Габриел:Боже мой, каква суетня настъпи, когато горкичката Джейн загуби играчката на класа, и всички се преструват, че не е голяма драма, а то си е голяма драма, и аз си мисля: „Ама вие нямате ли си друга работа?“. Ей, не изглеждам ли по-слаба от предишния път? Свалих три килограма.

ДВА МЕСЕЦА ПРЕДИ ВИКТОРИНАТА

— ДАВАЙТЕ, ЗЕЛЕЕЕЕНИИИИ! — извика Маделин, докато впръскваше зелен спрей в косата на Клоуи за спортния празник.

Клоуи и Фред бяха „Делфини“, а цветът на отбора им беше зелен — за щастие, защото Маделин изглеждаше добре в зелено. В началното училище на Абигейл цветът на нейния отбор бе неугледно жълто.

— Това нещо е много вредно за озоновия слой — каза Абигейл.

— Така ли? — Ръката на Маделин застина във въздуха, стиснала флакона. — Това не го ли оправихме?

— Мамо, не можеш да оправиш дупка в озоновия слой!

Абигейл презрително завъртя очи и продължи да яде домашно приготвеното си, без консерванти, с ленено семе-и-всичките-му-останали-глупости мюсли. В последно време, когато се прибираше от дома на баща си, слизаше от колата му, натоварена с храна, сякаш се готвеше за пътешествие в дивата пустош.

— Нямах предвид озоновия слой, а онова нещо с аерозолните флакони. Онова… ммм.., как-му-беше-името. — Маделин вдигна флакона пред лицето си и присви очи, опитвайки се да разчете страничния надпис, но шрифтът беше твърде дребен. Някога Маделин имаше приятел, който я смяташе за сладка и глупава, и точно такава си беше — сладка и глупава, през цялото време, докато излизаше с него. Да живееш с дъщеря тийнейджър бе абсолютно същото.

— Хлорфлуоркарбонови съединения — намеси се Ед. — Хлорфлуоркарбоновите емисии вече са елиминирани от аерозолните флакони.

— Все тая — промърмори Абигейл.

— Близнаците смятат, че майка им ще спечели днешното надбягване за майки — заяви Клоуи, когато Маделин започна да сплита зелената ѝ коса на френска плитка. — Но аз им казах, че ти си трилион пъти по-бърза.

Маделин се засмя. Не можеше да си представи Селест да участва в надбягване. Сигурно щеше да хукне в обратната посока или пък изобщо нямаше да забележи, или изобщо нямаше да чуе изстрела на сигналния пистолет. Винаги беше толкова разсеяна.

— Вероятно ще спечели Бони — каза Абигейл. — Тя тича много бързо.

— Бони? — попита Маделин.

— Хм — предупреди я Ед.

— Какво? — сопна се Абигейл. — Защо да не спечели?

— Просто мислех, че се занимава предимно с йога и такива неща, не с кардио — уточни Маделин и отново се залови с косата на Клоуи.

— Бърза е. Виждала съм я да се надбягва с татко по плажа, а и Бони е много по-млада от теб, мамо.

Ед се изкиска.

— Ти си смело момиче, Абигейл.

Маделин се засмя.

— Един ден, Абигейл, когато станеш на трийсет, ще ти повторя някои от нещата, които си ми казвала през последните няколко месеца…

Абигейл хвърли лъжицата си на масата.

— Просто казвам да не се разстройваш, ако не спечелиш!

— Да, да, добре, благодаря ти — кротко отвърна Маделин. Двамата с Ед се бяха разсмели на казаното от дъщеря ѝ, а тя не се шегуваше и не можеше да разбере защо им е толкова смешно, и затова сега се чувстваше засрамена, и следователно разгневена.

— Искам да кажа, че не знам защо непрекъснато се състезаваш с нея. Ти вече не искаш да си омъжена за татко, нали така, тогава какъв ти е проблемът?

— Абигейл, не ми харесва тонът ти. Бъди по-мила, когато говориш с майка си.

Маделин леко поклати глава към Ед.

— Господи! — Абигейл бутна настрана купичката със закуската си и стана от масата.