Лиан Мориарти - Големите малки лъжи

— Така ли? — възкликна Джейн и се запита дали това не беше истинската причина за обаждането. Рут беше майката на бившия ѝ приятел. — Как е Зак? — послушно попита ги и разопакова нова дъвка.

— Добре е — отвърна майка ѝ. — Той… хм… ами… сгодил се е, скъпа.

— Така ли? — попита Джейн, пъхна дъвката в устата си и задъвка, опитвайки се да разбере как възприемаше новината, но нещо друго разсейваше мислите ѝ в момента, някаква миниатюрна вероятност за миниатюрна катастрофа. Започна да обикаля разхвърляния си апартамент и да прибира разпилените по пода възглавници и дрехи.

— Не бях сигурна дали трябва да ти кажа — продължи майка ѝ. — Знам, че мина много време оттогава, но той ти разби сърцето.

— Не ми е разбил сърцето — неуверено отвърна Джейн.

Той наистина разби сърцето ѝ, но го разби толкова нежно, толкова почтително и неохотно, така както разбиват сърца възпитаните деветнайсетгодишни младежи, които копнеят да отидат на екскурзия в Европа и да спят с много момичета.

Когато си мислеше за Зак сега, сякаш си спомняше за стар приятел от училище, когото би прегърнала топло и нежно до просълзяване, ако се видеха на среща на випуска, и с когото нямаше да се види повече чак до следващата такава среща.

Джейн коленичи на пода и погледна под дивана.

— Рут попита за Зиги — многозначително отбеляза майка ѝ.

— Така ли?

— Показах ѝ снимка на Зиги от първия му учебен ден и наблюдавах лицето ѝ, но тя не каза нищо, слава богу, обаче аз просто знаех какво си мисли, защото, трябва да го кажа, лицето на Зиги на тази снимка съвсем мъничко прилича на…

— Мамо! Зиги изобщо не прилича на Зак — отвърна Джейн и отново се изправи.

Ужасно се дразнеше, когато неволно се уловеше да разглобява красивото лице на Зиги в търсене на познати черти: устните, носа, очите. Понякога ѝ се струваше, че е видяла нещо, мигновен проблясък, и сякаш за секунди умираше, преди светкавично да сглоби Зиги отново в Зиги.

— О, да, знам! — каза майка ѝ. — Няма абсолютно нищо общо със Зак!

— И Зак не е баща на Зиги.

— О, знам това, скъпа. Божичко! Знам го. Ти щеше да ми кажеш.

— По-важното е, че щях да кажа на Зак.

Зак ѝ звънна след раждането на Зиги. „Има ли нещо, което би искала да ми кажеш, Джейн?“ — попита я направо с леко напрегнат глас. „Не“ — отвърна тя и чу тиха въздишка на облекчение.

— Да, и това знам — каза майка ѝ и бързо смени темата. — Кажи ми, направи ли някакви снимки с играчката на класа? Баща ти ще ти изпрати имейл адреса на едно прекрасно място, където могат да ги принтират за… Колко струваше, Бил? Колко? Не, снимките на Джейн! За онова нещо, което трябва да направят със Зиги!

— Мамо — прекъсна я Джейн, влезе в кухнята и вдигна раницата на Зиги от пода. Обърна я и я изтръска, но вътре нямаше нищо. — Всичко е наред, мамо. Знам къде да извадя снимките на хартия.

Майка ѝ сякаш не я чуваше.

— Бил! Чуй ме! Каза, че имало някакъв уебсайт… — Гласът ѝ затихна.

Джейн влезе в стаята на Зиги, вдигна завивките от леглото му и ги изтръска. Зиги седеше на пода и си играеше с конструктор „Лего“.

— Той ще ти изпрати имейл с подробностите.

— Чудесно — разсеяно отвърна Джейн. — Трябва да затварям, мамо. Ще ти звънна утре.

И затвори. Сърцето ѝ хлопаше. Тя притисна длан към челото си. Не. Категорично не. Не може да е била толкова глупава.

Зиги я погледна с любопитство.

— Мисля, че имаме проблем — каза Джейн.

Маделин вдигна слушалката, но отсреща мълчаха.

— Ало? — повтори тя. — Кой се обажда?

Някой хлипаше и говореше нещо неразбираемо.

— Джейн? — Маделин внезапно разпозна гласа. — Какво става? Какво се е случило?

— Нищо — отвърна Джейн, подсмърчайки. — Никой не е умрял. Всъщност е смешно. Ужасно смешно е, че плача за това.

— Какво се е случило?

— Ами… просто… Ох, сега пък какво ли ще си помислят за мен другите майки? — Гласът ѝ трепереше.

— На кого му пука какво си мислят! — отвърна Маделин.

— На мен!

— Джейн, просто ми кажи. Какво има? Какво се е случило?

— Загубихме го — изхълца Джейн.

— Кого? Зиги? — Маделин изпадна в паника. Страхуваше се до смърт да не загуби собствените си деца и светкавично потвърди настоящото им местонахождение: Клоуи — в леглото; Фред четеше с Ед; Абигейл беше с баща си (отново).

— Седеше си на седалката. Помня, че всъщност си помислих колко ужасно би било, ако го забравим там. Точно това си помислих, но после на Джош му потече кръв от носа и настана суматоха. Оставих съобщение на номера за изгубени вещи, но той нямаше етикет или нещо такова…