Лиан Мориарти - Големите малки лъжи

Това бе просто дефект в една иначе идеална връзка. Всяка връзка си имаше дефекти. Възходи и падения. Като майчинството. Всяка сутрин момчетата се покатерваха в леглото ѝ, за да я гушнат — божествено усещане в началото, но след десетина минути започваха да се бият и ставаше ужасно. Момчетата ѝ бяха прекрасни слънчица и същевременно диви зверчета.

Не би могла да напусне Пери — точно както не би могла да напусне момчетата.

Пери протегна ръце.

— Селест?

Тя извърна глава и отстъпи крачка встрани, но наоколо нямаше никой друг, който да я утеши. Беше само той. Истинският Пери. Тя пристъпи към него и отпусна глава на гърдите му.

Саманта:Никога няма да забравя мига, когато Пери и Селест се появиха на викторината. Влизането им предизвика вълнение в залата. Всички просто застинаха с вперени погледи.

— Не е ли ФАНТАСТИЧНО! — извика Маделин към Клоуи, докато заемаха местата си, които наистина бяха идеални, точно пред гигантската ледена сцена. — Усеща се студ от леда! Бррр! О! Чуваш ли музиката? Чудя се къде ли са принцесите…

Клоуи протегна ръка и деликатно притисна длан към устата на майка си.

— Шшшт.

Маделин бе наясно, че говореше твърде много, защото се чувстваше развълнувана и съвсем леко виновна. Днешното преживяване трябваше да е удивително, за да си струва конфликта, който бе създала между себе си и Рената. Осем деца от детската градина, които иначе щяха да присъстват на рождения ден на Амабела, щяха да гледат „Дисни върху лед“ благодарение на Маделин.

Тя хвърли поглед над Клоуи към Зиги, който гушкаше огромна плюшена играчка в скута си. Зиги бе причината да бъдат тук днес, припомни си. Горкичкият Зиги нямаше да отиде на партито. Миличкият малък Зиги, който си нямаше татко. Който може би беше дълбоко прикрит психопат насилник… и все пак!

— Ти ли се грижиш за Хари Хипопотама този уикенд, Зиги? — усмихнато го попита тя. Хари Хипопотама беше играчката на класа. Всеки уикенд се прибираше у дома с различно дете, заедно с албумче, което трябваше да бъде върнато в понеделник с кратка историйка за уикенда, придружена със снимки.

Зиги кимна безмълвно. Не беше от бъбривите.

Джейн се наведе напред, дъвчейки дъвката си дискретно, както винаги.

— Много е напрегнато с гост като Хари. Трябва да му осигурим забавления. Миналия уикенд е ходил в увеселителен парк… Ау! — Джейн подскочи на стола си, тъй като единият от близнаците, който седеше до нея и се биеше с брат си, я удари с лакът в тила.

— Джош! — скастри го Селест. — Макс! Престанете!

Маделин се запита дали Селест се чувстваше добре днес. Изглеждаше бледа и уморена, с възморави сенки под очите, макар че на лицето на Селест те изглеждаха като ефектен артистичен грим, който всеки трябваше да пробва.

Светлините в залата постепенно отслабнаха и накрая угаснаха напълно. Клоуи стисна ръката на Маделин. Музиката отекна толкова силно, че Маделин усети вибрациите с тялото си. Сцената се изпълни с колоритните герои на „Дисни“, които стремително се понесоха по леда. Маделин погледна редицата места, където седяха гостите ѝ, с озарени от ярките прожектори лица. Всяко дете гледаше право напред, изпънало гръбче, потънало в магията на спектакъла пред себе си, а всеки родител гледаше профила на детето си, възторгнат от неговия възторг.

С изключение на Селест, която седеше с наведена глава, притиснала ръка към челото си.

Трябва да го напусна. Понякога, когато мислеше за нещо друго, тази мисъл нахлуваше в главата ѝ внезапно и изненадващо като юмрук. Съпругът ми ме бие.

Мили боже, какво ѝ ставаше? Всички тези безумни оправдания. Дефект , за бога. Разбира се, че трябваше да го напусне. Днес! Незабавно! Веднага щом се приберяха у дома след представлението, щеше да си събере багажа.

Но момчетата щяха да бъдат толкова уморени и кисели.

— Беше фантастично — каза Джейн на майка си, когато тя ѝ се обади да попита как е минало представлението. — На Зиги много му хареса. Казва, че иска да се научи да се пързаля с кънки.

— Дядо ти обожаваше да се пързаля с кънки! — възторжено отбеляза майка ѝ.

— Ето на! — отвърна Джейн, без да си прави труда да обяснява на майка си, че след края на представлението абсолютно всички деца обявиха, че искат да се научат да карат кънки. Не само преродените дядовци.

— Никога няма да се сетиш с кого се сблъсках случайно днес, докато обикалях магазините. Рут Съливан!