Лиан Мориарти - Големите малки лъжи

— И аз — отвърна Джейн и направи гримаса. — Пълно е с грамадни потни мъже.

— Можем да се разхождаме заедно, когато децата са на училище — предложи Селест.

Джейн я погледна изненадано и срамежливо се усмихна.

— С удоволствие.

Харпър:Нали знаете колко близки изглеждаха Джейн и Селест? Е, очевидно не всичко е било по мед и масло помежду им, защото подочух нещо онази вечер по време на викторината, съвсем случайно. Трябва да е било минути преди да се случи. Тъкмо излизах на балкона за глътка свеж въздух — е, да изпуша една цигара, ако ви интересува, защото имах куп неща, за които да мисля, — както и да е, Джейн и Селест бяха там и Селест ѝ каза: „Съжалявам. Толкова много съжалявам“.

Половин час преди да вземе децата от училище, звънна Самира, шефката на Маделин в театър „Пириуи“, за да обсъдят маркетинга на новата постановка „Крал Лир“. Точно преди да затвори (най-после! На Маделин не ѝ плащаха за тези телефонни разговори, а дори да ѝ предложеха заплащане, тя щеше да е принудена да откаже, но все пак би било хубаво да получи възможност да откаже благородно), Самира спомена, че разполага с „цяла купчина“ безплатни билети за първия ред на „Дисни върху лед“, ако Маделин ги иска.

— Закога? — попита Маделин и погледна стенния календар.

— Ммм… да видим. Събота, двайсет и осми февруари, два следобед.

Квадратчето в календара беше празно, но датата ѝ звучеше познато. Маделин посегна към дамската си чанта и извади оттам розовия плик, който Клоуи ѝ бе дала сутринта.

Партито на Амабела беше в два следобед, двайсет и осми февруари.

Маделин се усмихна.

— С удоволствие ще ги взема.

Tea: Първо бяха раздадени поканите за партито на Амабела. И после, същия следобед, Маделин раздава безплатни билети за „Дисни върху лед“, сякаш ги е намерила на улицата.

Саманта:Тези билети струват цяло състояние, а Лили ужасно много искаше да отиде. Не си дадох сметка, че в същия ден е партито на Амабела, но пък Лили и Амабела се познават съвсем отскоро, така че… почувствах се зле, но не чак толкова зле.

Джонатан:Винаги съм казвал, че най-хубавото на това да си татко в майчинство, е да захвърлиш зад гърба си всички офис интриги. И още в първия училищен ден се оказвам въвлечен в някаква война между тези две жени!

Бони:Ние отидохме на партито на Амабела. Мисля, че Маделин забрави да ни предложи от онези билети. Просто пропуск, сигурна съм.

Детектив сержант Ейдриън Куинлан:Разговаряме с родителите за всичко, което се е случвало в това училище. Уверявам ви, че това няма да е първият път, когато наглед маловажен спор е довел до насилие.

ТРИ МЕСЕЦА ПРЕДИ ВИКТОРИНАТА

Селест и Пери седяха на дивана, пиеха червено вино, ядяха шоколадови бонбони „Линд“ и гледаха трети пореден епизод от „Живите мъртви“. Момчетата спяха дълбоко. Къщата тънеше в тишина — е изключение на хрущенето от стъпки, което се носеше от телевизора. Главният герой се промъкваше през гората с нож в ръка. Иззад едно дърво се появи зомби с черно прогнило лице и започна да трака със зъби, издавайки онзи гърлен звук, който явно издават зомбитата. Селест и Пери едновременно подскочиха и изпискаха. Пери разля малко от виното си и се опита да избърше петното от тениската си.

— Изкара ми акъла.

Мъжът от екрана заби ножа си в черепа на зомбито.

— Пипна те! — каза Селест.

— Спри го на пауза, за да допълня чашите ни — предложи Пери.

Селест взе дистанционното и спря DVD плейъра на пауза.

— Този сезон е още по-хубав от предишния.

— Така е — съгласи се Пери. — Но подозирам, че ще сънувам кошмари.

Той извади бутилката вино от бюфета.

— Утре ще ходим ли на някакъв детски рожден ден? — попита той, докато доливаше вино в чашата ѝ. — Днес в Каталина случайно срещнах Марк Уитакър и той очевидно смяташе, че ще ходим. Майката споменала, че сме поканени. Рената някоя си. Аз всъщност не се ли запознах с Рената онзи ден, когато идвах с теб до училището?

— Запозна се — отвърна Селест. — Бяхме поканени на партито на Амабела. Но няма да ходим.

Не внимаваше. Това беше проблемът. Нямаше време да се подготви. Наслаждаваше се на виното, шоколада и зомбитата. Пери се бе прибрал преди по-малко от седмица. Винаги бе толкова нежен и весел след пътуване, особено след далечно пътуване в чужбина. Това някак си го пречистваше. Лицето му винаги изглеждаше по-гладко, а очите му грееха. Слоевете напрежение и раздразнение тепърва щяха да се трупат в продължение на седмици. Тази вечер децата отново бяха в дивашко настроение. „Днес мама ще си почива“ — каза той на момчетата и изпълни целия ритуал с къпането, миенето на зъби и приказка преди лягане съвсем сам, докато тя си седеше на дивана, четеше книгата си и пиеше „Изненадата на Пери“. Това бе коктейл, измислен от него преди години. Имаше вкус на шоколад и сметана, и ягоди, и канела, и всяка жена, за която някога го бе приготвял, изпадаше в див възторг. „Ще ти дам децата си в замяна на тази рецепта“ — бе казала Маделин на Пери.