Лиан Мориарти - Големите малки лъжи

Не беше мечтаната работа, но ѝ доставяше голямо удоволствие да трансформира разхвърляна купчина документи в стройно подредени редици от цифри. Обичаше да се обажда на клиентите си — които вече бяха основно собственици на дребен бизнес като Пийт — и да им казва, че е открила ново данъчно облекчение. Но на първо място се гордееше с факта, че през последните пет години издържаше сама себе си и Зиги, без да ѝ се налага да моли родителите си за пари, макар и това да означаваше понякога да работи до късно през нощта, докато той спеше.

Не за такава кариера бе мечтала като амбициозна седемнайсетгодишна девойка, но вече дори не можеше да си спомни някога да се е чувствала достатъчно невинна и смела, за да мечтае за определен начин на живот, сякаш човек можеше да избира внезапното стечение на обстоятелствата.

Чу се писък на чайка и за момент този звук я обърка.

Е, тя бе избрала това. Тя бе избрала да живее до плажа, сякаш го заслужаваше не по-малко от всички останали. Можеше да се награди за два часа работа с разходка покрай морето. Разходка по плажа посред бял ден. Можеше да се върне в „Блу Блус“, да си вземе кафе за из път, а после да го сложи на някоя ограда, с морето на заден план, и да публикува артистичната снимка във Фейсбук с коментар: Обедна почивка! Каква късметлийка съм, а?! А хората щяха да пишат: Завиждам!

Ако успееше да сглоби перфектния фейсбук живот, може би самата тя щеше да започне да го приема като истински.

Би могла дори да публикува статус: Бясна съм!!! Зиги е единственият в класа, непоканен на парти за рожден ден!!! Гррр. И всички щяха да пишат успокояващи неща като Моляяя? и Ооо, горкичкият Зиги!

Би могла да свие тревогите си до безвредни, кратички фейсбук статуси, които да потъват в информационния поток по стените на приятелите ѝ.

Тогава двамата със Зиги щяха да бъдат нормални хора. Тя дори би могла да излезе на среща. За радост на мама.

Джейн взе мобилния си телефон и прочете съобщението, изпратено вчера от приятелката ѝ Ана.

Помниш ли Грег? Братовчед ми, с когото се запозна, като бяхме на… колко… 15? Преместил се е в Сидни. Иска номера ти, за да те покани на питие! Става ли? Но само ако и ти искаш! (Много е готин сега. Има моите гени!!! Ха-ха.) х

Така.

Помнеше Грег. Срамежлив. Нисък. Червеникава коса. Казваше някоя глупава шега, която никой не схващаше, а после, когато всички започваха да питат: „Какво? Какво?“, той отвръщаше: „Нищо, не се притеснявайте!“. Беше се запечатало в главата ѝ, защото ѝ дожаляваше за него.

Защо не?

Би могла да се справи с това — питие с Грег.

Време беше. Зиги ходеше на училище. Тя живееше до плажа.

Взе телефона и написа отговор: ОК х.

Отпи от чая си и протегна ръце към клавиатурата.

Тялото ѝ реагира със секунди закъснение. А дори не мислеше за съобщението. Мислеше за фактурата на водопроводчика Пийт за тръби и кранове.

Мощен пристъп на гадене я накара да се превие одве и челото ѝ се опря в масата. Притисна устата си с длан. Главата ѝ пулсираше от силния приток на кръв. Усети онази миризма. Можеше да се закълне, че е истинска, че е тук, в този апартамент.

Понякога, ако Зиги сменяше настроението си твърде бързо, без предупреждение, от радост към гняв, усещаше тази миризма и по него.

Тя се надигна полуизправена, запушила уста, и взе телефона си. С треперещи пръсти написа съобщение на Ана: Не му го давай! Промених решението си!

Отговорът дойде почти незабавно.

Късно е вече. :)

Tea:Чух, че Джейн имала вземане-даване с един от бащите. Нямам представа кой. Знам само, че не е моят съпруг!

Бони:Не е вярно.

Каръл:Нали знаете, че в техния Клуб на любителите на еротични книги е имало мъж? Не моят съпруг, слава богу. Той чете единствено „Голф Австралия“.

Джонатан:Да, аз бях мъжът от така наречения Клуб на любителите на еротични книги, само че това беше просто шега. Това беше читателски клуб. Най-обикновен читателски клуб.

Мелиса:Джейн нямаше ли връзка с онзи баща, които е в отпуск по майчинство?

Габриел:Не Джейн е тази, която е имала връзка! Аз винаги съм смятала, че е преродена. Равни обувки, никакви бижута, никакъв грим. Но хубаво тяло! Нито грам тлъстина. Тя беше най-слабата майка в училището. Божичко, гладна съм. Пробвали ли сте диетата 5:2? Днес ми е ден за постене. Умирам от глад.