Лиан Мориарти - Големите малки лъжи

Майката на Джейн се сепна и двете едновременно обърнаха гръб на морето и погледнаха към „Блу Блус“. Джейн стоеше на дъсчената пешеходна пътека пред кафенето и махаше енергично.

— Кафето ви с готово!

— Идваме! — извика Маделин.

— Съжалявам — каза Ди, докато крачеха обратно през пясъка. — Говоря твърде много. Моля те, можеш ли да забравиш всичко, което казах? Но просто ми се доплака, когато разбрах, че горкичкият Зиги няма покана за рождения ден на онова дете. Напоследък съм много емоционална, а и днес трябваше да станем толкова рано, та се чувствам като замаяна. Преди не беше така, бях доста коравосърдечна. Може би е от възрастта, вече съм на петдесет и осем. Приятелките ми са същите, онзи ден излязохме да обядваме заедно, неразделни сме, откакто децата ни тръгнаха на детска градина! И всички обсъждахме точно това: че се чувстваме като петнайсетгодишни и плачем за дреболии.

Маделин спря да върви.

— Ди.

Ди се обърна тревожно към нея, сякаш очакваше да я нахокат.

— Да?

— Ще наглеждам Джейн. Обещавам ти.

Габриел:Вижте, част от проблема бе това, че Маделин почти осинови Джейн. Държеше се като обезумяла и твърде грижовна голяма сестра. Ако посмееш да изразиш дори най-безобидна критика към Джейн, Маделин веднага ти се озъбваше като бясно куче.

Беше единайсет сутринта в първия ден от училищния живот на Зиги.

Дали вече беше изпил сутрешния си чай? Дали ядеше ябълката си и бисквитите си със сирене? Малката си кутийка със стафиди? Сърцето на Джейн се свиваше при мисълта как той внимателно отваря новата си кутия за обяд. Къде щеше да седне? С кого щеше да си говори? Надяваше се, че Клоуи и близнаците си играеха с него, но те спокойно можеха и да го пренебрегват, също като останалите. Едва ли някой от близнаците щеше да се приближи до Зиги с протегната ръка и да му каже: „Охо, здрасти! Зиги, нали? Запознахме се преди няколко седмици на едно събиране. Как я караш?“.

Тя стана от масата в трапезарията, където работеше, и протегна ръце високо над главата си. Зиги щеше да се справи. Всички деца ходеха на училище. И оцеляваха. Научаваха правилата на живота.

Влезе в миниатюрната кухничка на новия си апартамент и включи електрическата кана, за да си направи чаша чай, макар да не ѝ се пиеше особено. Беше просто извинение да си даде кратка почивка от счетоводството на „Перфектният Пийт — водопроводни услуги“. Пийт може и да беше перфектен водопроводчик, но не го биваше особено в подреждането на документацията му. Всяко тримесечие тя получаваше кутия от обувки, пълна с купчина измачкани и изцапани хартии със странен мирис: фактури, сметки от кредитни карти и касови бележки, повечето от които ненужни. Просто си представяше как Пийт изпразва джобовете си, загребва с месестата си ръка всички хартийки от таблото на колата, обикаля из къщата и прибира всяко листче, което се изпречва пред очите му, а после натъпква всичко в кутия за обувки и въздъхва облекчено. Работата е свършена.

Тя се върна обратно на масата в трапезарията и посегна към следващата разписка. Съпругата на Перфектния Пийт наскоро бе похарчила 335 долара в козметичния салон, където се бе насладила на „класически масаж на лице“, „луксозен педикюр“ и „коламаска на бикини зоната“. Колко хубаво за съпругата на Перфектния Пийт. Следваше неподписано разрешително за училищна екскурзия до зоопарк „Таронга“ от миналата година. Отзад на листа имаше надпис с червен молив с детски почерк: МРАЗЯ ТОМ!!!!!

Джейн огледа бележката.

Мога/Няма да мога да присъствам на екскурзията като родител помощник.

Съпругата на Перфектния Пийт вече бе оградила с кръгче „Няма да мога“. Твърде заета с бикини зоната си.

Смачка касовата бележка и разрешителното в ръката си и се върна обратно в кухнята.

Тя би могла да бъде родител помощник, ако Зиги някога тръгнеше на екскурзия. В крайна сметка точно затова бе решила да стане счетоводител, за да е с „гъвкаво работно време“ заради Зиги и да „балансира майчинството и професионалната кариера“, макар че винаги се чувстваше глупаво и неестествено, когато казваше такива неща, сякаш не беше истинска майка и целият ѝ живот бе измислица.

Би било забавно отново да отиде на училищна екскурзия. Все още помнеше вълнението. Удоволствието от пътуването с автобус. Джейн би могла тайно да наблюдава как Зиги контактува с останалите деца. Да се увери, че е нормален.