Лиан Мориарти - Големите малки лъжи

— О, да, парите. Казват, че парите не купували щастие, но аз не съм убедена в това. — Ди отметна косата от очите си и се огледа наоколо. — Много хубав плаж. Ние не си падаме много по плажовете, а и едва ли някой би искал да види това в бански от две части! — Тя направи погнусена физиономия и махна към напълно нормалното си тяло, което според Маделин бе приблизително същият размер като нейния.

— Не виждам защо не — каза Маделин. Не понасяше подобен тип разговори. Начинът, по който жените търсеха близост чрез ненавист към собствената си личност, я докарваше до лудост.

— Но за Джейн и Зиги ще е хубаво да живеят до плажа, мисля… предполагам… и… просто исках да ти благодаря най-искрено, Маделин, че си взела Джейн под крилото си. — Тя свали слънчевите си очила и впери поглед в Маделин. Очите ѝ бяха сини, гримирани с матоворозови сенки, които не ѝ отиваха особено, но Маделин оцени усилието.

— Ами да, разбира се — отвърна Маделин. — Трудно е, когато се местиш да живееш в нов район и не познаваш никого.

— Да, а през последните няколко години Джейн се мести толкова често. От раждането на Зиги сякаш не може да си намери нито място, нито приятен кръг от приятели, и сигурно ще ме убие, че го казвам, но… просто… не съм сигурна какво точно се случва с нея.

Тя замълча, хвърли поглед през рамо към кафенето и стисна устни.

— Трудно е, когато спрат да споделят, нали? — каза Маделин след известно мълчание. — Аз имам дъщеря тийнейджърка. От предишна връзка. — Тя винаги се чувстваше длъжна да поясни това, когато говореше за Абигейл, а после се чувстваше малко виновна, че го е направила. Сякаш отделяше Абигейл настрана, поставяше я в различна категория. — Не знам защо бях толкова шокирана, когато Абигейл спря да споделя разни неща с мен. Така правят всички тийнейджъри, нали? Но тя беше толкова прямо и откровено момиченце. Е, Джейн не е тийнейджърка, разбира се.

Ди прие това като разрешение да говори свободно. Тя се обърна към Маделин с грейнал поглед.

— Именно! Тя е на двайсет и четири, пълнолетен човек е! Но ние никога не ги възприемаме като пълнолетни хора. Баща ѝ твърди, че се тревожа за дреболии. Вярно е, че Джейн се справя чудесно с отглеждането на Зиги, издържа се сама и не желае да вземе и цент от нас! Пъхам тайно пари в джобовете ѝ като джебчия. Или обратното на джебчия. Но тя се промени. Нещо се промени. Не смея да питам какво. Сякаш се опитва да скрие някакъв огромен проблем. Не знам дали е депресия, наркотици или хранително разстройство, или нещо друго. Тя стана толкова болезнено слаба! А имаше доста пищни форми.

— Ами… — започна Маделин и довърши наум: ако е хранително разстройство, вероятно ти си ѝ го причинила.

— Защо ти разказвам всичко това? — каза Ди. — Ти вече няма да искаш да бъдеш нейна приятелка! Ще си помислиш, че е наркоманка! Тя не е наркоманка! Има само три от общо десетте основни признака на пристрастяване към наркотици. Или най-много четири. Но така или иначе, човек не може да вярва на всичко, което пишат в интернет.

Маделин се засмя, а Ди веднага я последва.

— Понякога ми се иска да размахам ръка пред очите ѝ и да кажа: „Джейн, Джейн, там ли си още?“.

— Сигурна съм, че тя…

— Тя не е имала приятел отпреди раждането на Зиги. Скъса с онова момче… Зак. Всички обичахме Зак, прекрасен младеж, и Джейн беше много разстроена от раздялата, много разстроена, но… боже мой… това бе преди колко, шест години? Не може все още да тъгува за Зак, нали? А и той не изглеждаше чак толкова добре!

— Не знам — отвърна Маделин и с копнеж се замисли за кафето, което може би вече изстиваше на масата в „Блу Блус“.

— После вече бе бременна и по всяка вероятност, Зак не бе бащата, макар че ние винаги сме се чудили за това, но тя категорично заяви, че Зак не е бащата. Повтаряше го непрекъснато. Флирт за една нощ, така каза. Невъзможно е да се установи какъвто и да било контакт с бащата. Беше стигнала до средата на образованието си — правно регулиране в областта на изкуствата, и се наложи да прекъсне. Не беше най-доброто решение, но за всяко нещо си има причина, не мислиш ли?

— Категорично — отвърна Маделин, която изобщо не вярваше в това.

— Лекар ѝ беше казал, че много трудно би могла да забременее по естествен път, така че всичко изглеждаше предопределено. А после скъпият ми баща почина точно когато Джейн беше бременна и затова решихме, че е възможно душата му да се е върнала в…

— Мамооо! Маделин!