Лиан Мориарти - Големите малки лъжи

— Не, не, ти беше първа, Бони — каза Маделин почти без дъх, макар да знаеше, че беше спечелила, защото не изпускаше Бони от периферното си зрение. Тя се наведе напред, с ръце на коленете, опитвайки се да възстанови дишането си. Усещаше парене по кожата на скулите си — там, където колието я бе удряло през лицето.

— Сигурна съм, че беше Маделин — настоя Селест.

— Категорично Бони — намеси се Рената, а Маделин едва не се изсмя на глас. Значи, твоята вендета опря и до това, така ли, Рената? Няма да ми позволиш да спечеля надбягването на майките?

— Сигурна съм, че беше Маделин — каза Бони.

— Сигурна съм, че беше Бони — контрира Маделин.

— О, за бога, нека приемем, че са завършили наравно — намеси се едно Русо каре , майка на шестокласник, която имаше за задача да раздава медалите.

Маделин се изправи.

— Категорично не. Бони е победителят. — Тя дръпна синята лента с медала за първо място от ръката на Русото каре , притисна я върху дланта на Бони и сгъна пръстите ѝ около нея, сякаш поверяваше на някое от децата монета от два долара. — Ти ме победи, Бони. — Маделин се вгледа в бледосините очи на Бони и усети, че я е разбрала. — Ти ме победи честно и почтено.

Саманта:Маделин спечели. Спукахме се от смях, когато Рената упорито настояваше, че победителка е Бони. Но дали смятам, че това е довело до убийство ? Не, не смятам.

Харпър:Аз бях трета, ако някой се интересува.

Мелиса:Технически погледнато, Жулиет беше трета. Нали се сещате, бавачката на Рената? Но Харпър си знаеше нейното: „Двайсет и една годишна бавачка не се брои за участник!“. Но от друга страна, разбира се, напоследък всички обичаме да се преструваме, че Жулиет никога не е съществувала.

Саманта:Вижте, трябва да сте наясно с демографията на този район. Така, на първо място са сините якички — или занаятчиите, както ги наричаме. В Пириуи имаме много занаятчии. Като моя Стю. Солта на земята. Или солта на морето, защото всички те карат сърф, разбира се. Повечето от занаятчиите са израснали на това място и тук са си останали. После се нареждат алтернативните типове. Смахнати хипита. А през последните десетина години — всички онези богати кретени, управленски кадри и банкери, които се заселиха тук и построиха гигантски помпозни къщи горе по скалите. Обаче! Има само едно начално училище за всичките ни деца! Така че на училищни събития редовно можеш да видиш водопроводчик, банкер и природолечител, които стърчат един до друг и се опитват да поддържат разговор. Ужасно смешно. Нищо чудно, че се стигна до размирици.

След спортния празник Селест се прибра вкъщи и видя колата на фирмата за почистване, паркирана отпред. Когато отключи входната врата, от горния етаж се разнесе ревът на прахосмукачката.

Тя влезе в кухнята да си направи чаша чай. Домашните помощници идваха веднъж седмично, в петък сутрин. Услугата струваше двеста долара и след тях къщата блестеше от чистота.

Майката на Селест ахна от изумление, когато чу колко харчи дъщеря ѝ за почистване. „Скъпа, аз ще идвам и ще ти помагам веднъж седмично. Можеш да си спестиш тези пари за нещо друго.“

Майка ѝ не можеше да побере в съзнанието си мащаба на богатството на Пери. Когато за пръв път дойде в огромната им къща с панорамни гледки към морето, тя се разходи наоколо с любезното, напрегнато изражение на турист, случайно попаднал на музейно изложение. Накрая най-сетне обобщи, че е много „просторно“. За нея двеста долара бе скандално голяма сума за нещо, което можеш — трябва — да вършиш сам. Тя би се ужасила, ако можеше да види Селест точно в този момент, седнала , докато чужди хора чистеха къщата ѝ. Майка ѝ никога не сядаше. Прибираше се у дома от нощна смяна в болницата, влизаше директно в кухнята и правеше топла закуска за семейството, докато бащата на Селест четеше вестника, а тя и брат ѝ се караха.

Мили боже, какви разправии бе имала Селест с брат си. Той я удряше. Тя никога не му оставаше длъжна.

Може би, ако не беше расла с по-голям брат, ако не беше расла с онзи жилав австралийски манталитет на мъжкарана: ако момче те удари, веднага го удряш и ти! Вероятно, ако се бе разплакала тихо и жално още първия път, когато Пери я удари, той може би нямаше да ѝ посегне отново.

Прахосмукачката спря и отгоре се чу мъжки глас, последван от бурен смях. Домашните ѝ помощници бяха млада корейска семейна двойка. Обикновено работеха в пълно мълчание, когато Селест беше в къщата; очевидно не бяха чули, че се е прибрала. Пред нея винаги показваха само професионалните си лица. Заболя я, макар и неоснователно, сякаш ѝ се искаше да бъде тяхна приятелка. Хайде заедно да си бъбрим и да се смеем, докато вие чистите къщата ми!