Лиан Мориарти - Големите малки лъжи

— О, боже! — тревожно прошепна Селест на Маделин. — Това е ужасно!

— Нищо не съм направил! — смело заяви Зиги.

— Зиги, просто искаме да се извиниш на Амабела, това е всичко — каза госпожица Барнс.

Бек Барнс бе учителка и на Фред в детската градина, в първата ѝ година след дипломирането ѝ от педагогическия колеж. Беше добра, но все още твърде млада и прекалено неспокойна за вкуса на родителите, което бе съвършено нормално за родител като Маделин, но не и за родител като Рената Клайн, жаден за мъст. Макар че, ако трябва да сме честни, всеки родител би искал извинение, ако друго дете се опита да удуши неговото. (А може би нещата се утежняваха и от факта, че Маделин бе накарала Рената да изглежда като глупачка, приемайки Джейн за бавачка. Рената не обичаше да изглежда като глупачка. Децата ѝ бяха гении в края на краищата. На плещите ѝ се крепеше сериозна репутация. Заедно с куп заседания на управителния съвет.)

Джейн погледна към Амабела.

— Миличка, сигурна ли си, че точно това момче те нарани?

— Би ли се извинил на Амабела, ако обичаш? Наистина си я наранил много лошо — каза Рената на Зиги. Говореше любезно, но твърдо. — И после всички ще можем да се прибираме у дома.

— Ама не бях аз — отвърна Зиги. Говореше много ясно и точно и гледаше Рената право в очите.

Маделин свали слънчевите си очила и замислено задъвка едната им дръжка. Може би наистина не е бил той? Дали Амабела не грешеше? Но тя бе надарено дете! Освен това бе едно много сладко момиченце. С Клоуи играеха заедно на детската площадка, лесно отстъпваше, позволяваше на Клоуи да я командва и приемаше второстепенната роля във всичките им игри.

— Не лъжи! — отсече Рената, зарязала благовъзпитаното си поведение в стил „Държа се мило с чуждите деца дори когато тормозят моето“. — Просто трябва да се извиниш, нищо повече.

Маделин видя как тялото на Джейн реагира мигновено, инстинктивно, като внезапно нападение на змия или скок на хищно животно. Тя изпъна гръб и вирна брадичка.

— Зиги не лъже.

— Е, аз пък те уверявам, че Амабела казва истината.

Публиката застина. Дори децата притихнаха, с изключение на близнаците на Селест, които се гонеха на площадката за игра и крещяха нещо за нинджи.

— Добре, изглежда, стигнахме до задънена улица. — Госпожица Барнс очевидно нямаше никаква представа какво да прави. Та тя бе на двайсет и четири, за бога.

Клоуи внезапно изникна до Маделин, задъхана от изкачването по катерушката.

— Искам да поплувам — заяви тя.

— Шшшт.

Клоуи въздъхна.

— Може ли да поплувам, мамо, моля ?

— Шшшт.

Глезенът я болеше. Страхотен четиресети рожден ден, няма що. Толкова по въпроса за Празника на Маделин. Изпитваше огромна нужда да седне, но вместо това закуцука към центъра на бойните действия.

— Рената — каза, — знаеш какви са децата понякога…

Рената рязко се обърна и гневно я изгледа.

— Детето трябва да поеме отговорност за действията си. Той трябва да проумее, че всяко действие има последствия. Не може да напада други деца, опитвайки се да ги удуши, а после да се преструва, че не го е направил! Впрочем това какво общо има с теб, Маделин? Вземай си кофичките и лопатките и отивай на другия пясъчник.

Маделин се наежи. Тя просто се опитваше да помогне! А това за пясъчника бе изключително оригинално, няма що. След конфликта заради театралната екскурзия за талантливи деца миналата година двете с Рената често се заяждаха една с друга, макар привидно да си оставаха приятелки.

Маделин всъщност харесваше Рената, но от самото начало в отношенията им се прокрадваше някакво съперничество. „Виж, аз просто съм такъв тип човек, че бих се отегчила до смърт, ако трябваше да си стоя вкъщи и да си гледам децата“, споделяше ѝ поверително Рената и Маделин не биваше да го приема като обида, защото тя не си стоеше вкъщи, а работеше на половин ден, но все пак винаги съществуваше намекът, че Рената е умницата, че тя е тази, която има нужда от повече умствено стимулиране, защото тя имаше кариера, а Маделин просто ходеше на работа.

На всичко отгоре Джаксън, по-големият син на Рената, се славеше с това, че редовно печелеше турнири по шах, докато синът на Маделин — Фред — се славеше с това, че бе единственият ученик в историята на Начално училище „Пириуи“, проявил достатъчно смелост да се качи на гигантския фикус макрофила, а оттам да направи невъзможния скок до покрива на кабинета по музика, за да събере трийсет и четири топки за тенис. (Наложи се да го спасяват с камион на Противопожарната служба. Лудориите му бяха пословични в училището.)