Лиан Мориарти - Големите малки лъжи

Момиченцето прошепна нещо на ухото ѝ.

— Случайно ли стана, Амабела? — отчаяно попита учителката.

— Не е станало случайно, за бога! — отсече Рената. Лицето ѝ пламтеше от правдив гняв. — Някой се е опитал да я удуши. Виждам следите по шията ѝ. Мисля, че ще излязат и синини.

— Мили боже! — каза Маделин.

Джейн проследи с поглед как учителката приклекна до момиченцето, прегърна го и се наведе към ухото му.

— Ти видя ли какво се случи? — обърна се Джейн към Зиги. Той енергично поклати глава.

Учителката отново се изправи и смутено заопипва обицата си, преди да се обърне към родителите:

— Оказва се, че едно от момчетата… ами… Проблемът е там, че децата все още не знаят имената си, така че Амабела не може да ми каже с точност кое момченце…

— Ние няма да оставим нещата така! — прекъсна я Рената.

— Категорично не! — съгласи се русата ѝ приятелка, която продължаваше да виси над рамото ѝ. Харпър, помисли си Джейн, опитвайки се да запомни правилно имената на всички. Висящата Харпър.

Учителката пое дълбоко дъх.

— Не. Няма да оставим нещата така. Чудя се дали бих могла да помоля всички деца… е, всъщност може би само момчетата, да дойдат тук съвсем за мъничко.

Родителите избутаха напред синовете си с нежно смушкване между лопатките.

— Хайде, отивай — каза Джейн на Зиги.

Той стисна ръката ѝ и я погледна умоляващо.

— Вече съм готов да се прибираме.

— Всичко е наред — каза Джейн. — Само за няколко минути.

Зиги бавно се запъти натам и застана до едно момче, което изглеждаше като гигант до него. Беше с една глава по-високо от сина ѝ, с черна къдрава коса и широки, здрави рамене. Изглеждаше като малък гангстер.

Момчетата се подредиха в рехава редица пред учителката. Бяха петнайсетина на брой, във всякакви форми и размери. Светлокосите близнаци на Селест стояха в края; единият плъзгаше автомобилче „Мачбокс“ по главата на брат си, който пък яростно размахваше ръка, сякаш пъдеше досадна муха.

— Като разпознаване на заподозрени в полицията — каза Маделин.

Някой се изкиска:

— Маделин, престани!

— Всички трябва да застанат с лице напред, а после да се завъртят, така че да покажат и профилите си — продължи Маделин, после добави към Селест: — Ако се окаже някое от твоите момчета, Селест, тя няма да успее да ги различи на външен вид. Тогава ще трябва да се направи ДНК анализ. Момент… еднояйчните близнаци еднакво ДНК ли имат?

— Смешно ти е на теб, Маделин; твоето дете е извън подозрение — обади се друга майка.

— Имат еднакво ДНК, но различни пръстови отпечатъци — отвърна Селест.

— Добре, в такъв случай ще се наложи да сваляме пръстови отпечатъци.

— Шшшт — изшътка Джейн, опитвайки се да потисне смеха си. Изпитваше огромно съчувствие към майката на детето, което всеки момент щеше да бъде подложено на публично унижение.

Малкото момиченце на име Амабела стисна ръката на майка си. Червенокосата бавачка скръсти ръце и отстъпи крачка назад.

Амабела огледа редицата момчета.

— Той беше — веднага каза тя и посочи към малкия гангстер. — Той се опита да ме удуши.

„Знаех си“, помисли си Джейн.

Но после, по някаква причина, учителката сложи ръка на рамото на Зиги и момиченцето кимна, а Зиги започна да клати глава:

— Не бях аз!

— Да, той беше — потвърди момиченцето.

Детектив сержант Ейдриън Куинлан:В момента се прави аутопсия, за да се установи причината за смъртта, но на този етап мога да потвърдя, че жертвата има фрактури на ребрата в дясната част на гръдния кош, счупен таз и фрактури на основата на черепа, десния крак и долната част на гръбначния стълб.

О, горко ми, помисли си Маделин.

Прекрасно. Току-що се бе сприятелила с майката на един малък разбойник. В колата изглеждаше толкова симпатичен и миличък. Слава богу, че не се бе опитал да удуши Клоуи. Щеше да се получи неловко. Освен това Клоуи щеше да го нокаутира с юмрук.

— Зиги никога не би… — започна Джейн.

Лицето ѝ побеля като платно. Изглеждаше ужасена. Маделин забеляза как другите родители започнаха да отстъпват назад, оформяйки кръг от празно пространство около Джейн.

— Всичко е наред. — Маделин утешително погали ръката на Джейн. — Те са деца! Още не са се цивилизовали!

— Извинете. — Джейн подмина две други майки, пристъпи в центъра на малката групичка, сякаш излизаше на сцена, и сложи ръка върху рамото на Зиги. Сърцето на Маделин се сви и за двамата. Джейн изглеждаше достатъчно млада да ѝ бъде дъщеря. Всъщност мъничко ѝ напомняше за Абигейл — същата безпричинна тревожност и боязлив, необщителен нрав.