Лиан Мориарти - Големите малки лъжи

Харпър продължаваше да виси над рамото на Рената и да кима почтително, докато тя говореше, досущ като онези хора, които стоят зад политиците на пресконференции.

— Просто исках да те запозная с бавачката на Амабела и Джаксън, която по случайност е и французойка! Quelle coincidence! [4] Какво съвпадение (фр.). — Б. пр. Това е Жулиет. — Рената посочи към дребно момиче с къса червена коса и странно магнетично лице, доминирано от огромна уста със сочни устни. Приличаше на много симпатично извънземно.

— Приятно ми е да се запознаем. — Бавачката вяло протегна ръка. Имаше силен френски акцент и изглеждаше безумно отегчена.

— И на мен — отвърна Джейн.

— Винаги съм смятала, че е хубаво бавачките да се познават. — Рената местеше грейнал поглед от едната към другата. — Нещо като група за взаимопомощ, така да се каже! Каква си по народност?

— Тя не е бавачка, Рената — обади се Маделин от пейката, едва сдържайки смеха си.

— Е, добре, аи pair тогава — раздразнено отвърна Рената.

— Рената, чуй ме, тя е майка — продължи Маделин. — Просто е млада. Каквито сме били и ние, ако си спомняш.

Рената погледна неловко към Джейн, сякаш подозираше лоша шега, но преди Джейн да успее да каже каквото и да било (а тя имаше усещането, че е длъжна да се извини), някой каза: „Ето ги, излизат!“, и всички родители се втурнаха към децата, придружени от симпатична руса учителка с трапчинки на бузите, която изглеждаше като избрана на кастинг за ролята на учителка в детска градина.

Две малки русоляви момчета изхвърчаха първи напред, като изстреляни от пушка, и се втурнаха директно към Селест.

— Ооох — изпъшка Селест, когато двете руси глави се забиха в корема ѝ.

— Много харесвах идеята за близнаци, докато не се запознах с малките демони на Селест — бе казала Маделин на Джейн, докато пиеха шампанско и портокалов сок, а Селест разсеяно се бе усмихнала, без да се обиди.

Клоуи излезе от класната стая с бавна стъпка, хванала за ръце две други момиченца с вид на принцеси. Джейн тревожно оглеждаше децата, за да открие Зиги. Нима Клоуи го бе зарязала? Накрая се появи и той. Беше предпоследен, но изглеждаше щастлив. Джейн вдигна палец с въпросително изражение на лицето, а Зиги вдигна двата си палеца в отговор и се ухили.

Последва внезапна суматоха. Всички спряха и обърнаха погледи нататък.

Причината бе малко къдрокосо момиченце. Последното дете, излязло от класната стая. То хлипаше с прегърбени рамене и наведена глава.

— Ооо… — простенаха майките в един глас, защото момиченцето изглеждаше толкова нещастно и толкова храбро, и имаше толкова красива коса.

Рената хукна нататък, последвана — с по-спокойно темпо — от странно изглеждащата си бавачка. Майката, бавачката и симпатичната руса учителка се наведоха едновременно над момиченцето, за да го изслушат.

— Мамо! — Зиги се втурна към Джейн и тя го грабна в прегръдката си.

Имаше чувството, че не го е виждала от цяла вечност, сякаш двамата бяха прекарали дълго време на екзотични острови, далече един от друг. Тя зарови нос в косата му.

— Как беше? Забавлява ли се?

Преди той да успее да отговори, учителката извика:

— Моля за вниманието на всички родители и деца! Имахме великолепна сутрин, но сега просто се налага да си поговорим за нещо. Боя се, че е сериозно.

Трапчинките на учителката потъваха навътре в бузите и, сякаш тя се опитваше да ги скрие, за да ги върне обратно в по-подходящ момент.

Джейн разхлаби прегръдката си и остави Зиги да се плъзне обратно на земята.

— Какво става? — попита някой.

— Нещо се е случило на Амабела, така изглежда — обади се друга майка.

— О, боже! — тихо добави някой друг. — Сега ще видим Рената в пълна бойна готовност.

— Така, някой току-що е наранил Анабела — Ама бела, съжалявам — и аз искам този някой, който и да е той, да дойде и да се извини, защото ние не посягаме на приятелите си в училище, нали? — каза учителката с учителския си тон. — А ако го сторим, винаги се извиняваме, защото така постъпват големите деца от детската градина.

Настъпи мълчание. Децата или се взираха безизразно в учителката, или се клатеха напред-назад с наведени глави. Някои от тях заровиха лица в полите на майките си.

Единият от близнаците на Селест я задърпа за блузата.

— Гладен съм!

Маделин стана от пейката под дървото и докуцука до Джейн.

— Защо ни задържат? — Тя се огледа наоколо. — Аз дори не знам къде е Клоуи.

— Кой беше, Амабела? — попита Рената. — Кой те нарани?