Лиан Мориарти - Големите малки лъжи

— Не е вярно — протестира Селест.

— Вярно е!

— Ами татковците? — Джейн отвори пакетче дъвки и дискретно, като контрабандна стока, пъхна още една в устата си. Изглеждаше обсебена от дъвки, макар че всъщност не се виждаше как дъвче. Избягваше да гледа Маделин в очите, докато задаваше въпроса си. Може би се надяваше да срещне самотен татко?

— Едно птиченце ми каза, че тази година имаме поне един татко в майчинство — отвърна Маделин. — Жена му е някаква важна клечка в корпоративния свят. Джаки Някояси. Изпълнителен директор на банка, ако не се лъжа.

— Не е Джаки Монтгомъри, нали? — попита Селест.

— Точно тя.

— Божичко — измърмори Селест.

— Ние може би никога няма да я видим. Трудничко им е на майките, които са на пълен работен ден. Кой друг е на пълен работен ден? О, Рената. Рената работи нещо в областта на финансите — ценни книжа… или… не знам, фондови опции? Има ли такова нещо? Или може би е аналитик. Да, точно така. Анализира разни неща. Всеки път, когато я помоля да ми обясни работата си, забравям да слушам. Децата ѝ също са гении. Много ясно.

— Значи, Рената е Русо каре ? — попита Джейн.

— Не, не. Тя е жена с професионална кариера. Има бавачка на пълен работен ден. Мисля, че просто си е внесла нова от Франция. Тя харесва европейски неща. Рената няма време да помага в училище. Трябва да посещава заседания на управителния съвет. Когато и да говориш с нея, тя или току-що е била на заседание на управителния съвет, или трябва да се връща на заседание на управителния съвет, или се подготвя за заседание на управителния съвет. Не, сериозно, колко често се провеждат тези заседания?

— Ами, зависи от… — започна Селест.

— Това беше риторичен въпрос — прекъсна я Маделин. — Искам да кажа, че не може да издържи и пет минути, без да спомене заседание на управителния съвет, така както Tea Кънингам не може да издържи и пет минути, без да спомене, че има четири деца. Тя също е майка от детската градина, между другото. Има четири деца. Не може да го преживее. Злобно ли звуча?

— Да — отвърна Селест.

— Съжалявам — каза Маделин. Наистина се чувстваше леко виновна. — Опитвах се да бъда забавна. Глезенът ми е виновен. А сега сериозно: училището е прекрасно, всички са прекрасни, всички ние ще си прекараме от прекрасно по-прекрасно и ще си имаме нови приятели, от прекрасни по-прекрасни.

Джейн се изкиска и задъвка дъвката по нейния си дискретен начин. Очевидно можеше да дъвче дъвка и да пие кафе едновременно. Забележително умение.

— А тези „надарени и талантливи“ деца? — попита Джейн. — Това чрез изпит ли се определя?

— Има си цял процес за идентификация — каза Маделин. — Освен това получават специални програми и „възможности“. Остават в същия клас, но им дават по-трудни домашни, предполагам, а понякога ги извеждат за отделни уроци със специален учител. Виж, ясно е, че никой не би искал детето му да скучае в час и да чака останалите да наваксат. Това го разбирам. Но има моменти, когато просто… ето например миналата година имах малък конфликт с Рената.

— Маделин обожава конфликтите — поясни Селест за Джейн.

— Рената някак успя да намери време между заседанията на управителния съвет, за да помоли учителите да организират специална екскурзийка само за надарените деца. Ставаше въпрос за посещение на театрална пиеса. Ама моля ви се, не е нужно да си шибан гений, за да ходиш на театър. Аз съм маркетинг мениджър на театър „Пириуи Пенинсюла“ и точно поради тази причина дочух за това.

— Тя спечели, разбира се — ухили се Селест.

— Разбира се, че спечелих — отвърна Маделин. — Осигурих специално намаление за групово посещение за всички деца, а в антракта имаше шампанско на половин цена за всички родители. Чудесно си прекарахме.

— О! Сега се сетих! — каза Селест. — Замалко да забравя да ти дам твоето шампанско! Чакай да видя дали… да, ето го. — Тя взе да рови из обемистата си сламена кошница по типичния си задъхан начин и накрая измъкна оттам бутилка „Боленже“. — Не мога да ти подаря чаши за шампанско без шампанско.

— Хайде да го отворим сега! — Маделин вдигна бутилката за гърлото, обзета от внезапно вдъхновение.

— Не, не — отвърна Селест. — Луда ли си? Твърде рано е за пиене. След два часа трябва да вземем децата. А и шампанското не е изстудено.

— Закуска с шампанско! — каза Маделин. — Всичко зависи от формулировката. Ще пием шампанско и портокалов сок. По половин чаша на всяка! В продължение на два часа. Джейн? Участваш ли?