Лиан Мориарти - Големите малки лъжи

Ти си едно много дебело, грозно момиченце , обади се в ухото ѝ настойчиво гласче с горещ, зловонен дъх.

Тя потръпна от ужас и се опита да се усмихне на ослепително красивата жена, която вървеше към тях.

Tea:Вече сте чули, предполагам, че Бони е омъжена за бившия съпруг на Маделин — Нейтън. Там нещата са сложни. Може би няма да е зле да се поразровите в това. Не ви казвам как да си вършите работата, разбира се.

Бони:Това няма абсолютно нищо общо с каквото и да било. Нашите отношения са напълно приятелски. Тази сутрин например оставих на прага им вегетарианска лазаня за горкичкия ѝ съпруг.

Габриел:Аз бях нова в училището. Не познавах жива душа. „О, ние сме толкова грижовно училище“, каза ми директорката. Дрън-дрън. Нека ви кажа, първото нещо, което си помислих още щом влязох в онзи двор в деня за опознаване в детската градина, беше тесен кръг. Тесен, тесен, тесен. Не се изненадвам, че се стигна до смъртен случай. Е, добре де, преувеличавам. Бях малко изненадана.

Селест отвори стъклената врата на „Блу Блус“ и веднага видя Маделин. Делеше една маса с дребно, слабо момиче, облечено в дънкова пола и обикновена бяла тениска с остро деколте. Непознато момиче. Прониза я внезапно разочарование. „Само ние двете“, бе казала Маделин.

Селест пренареди очакванията си за сутринта и пое дълбоко въздух. Напоследък забелязваше нещо странно, което се случваше всеки път, когато контактуваше с хора в групи. Не можеше да си спомни ясно присъствието си сред околните. Улавяше се да мисли: Не се ли изсмях твърде високо току-що? Не забравих ли да се засмея? Не се ли повторих току-що?

По някаква причина, когато бяха само двете с Маделин, всичко беше наред. Сигурно защото познаваше Маделин толкова отдавна. Усещаше личността си непокътната в компанията на Маделин.

Може би имаше нужда от тоник. Така би казала баба ѝ. Тоник. Какво беше това?

Тя тръгна между масите в тяхна посока. Все още не я бяха забелязали. Изглеждаха дълбоко потънали в разговор. Сега вече ясно виждаше профила на момичето. Беше твърде млада за училищна майка. Сигурно е детегледачка или au pair [2] Младежи на възраст между 18–24 години, които съжителстват с приемно семейство в чужбина с цел изучаване на езика, а в замяна се грижат за децата и помагат в домакинството. — Б. пр. . Най-вероятно au pair. Може би европейка? С не много добър английски? Това би могло да обясни леко скования, напрегнат начин, по който седеше, сякаш се опитваше да се концентрира. Може и да нямаше нищо общо с училището, разбира се. Маделин с лекота се движеше през десетки застъпващи се помежду си социални кръгове и по пътя печелеше както приятели, така и врагове за цял живот. Предимно врагове. Тя вирееше най-добре в конфликтни ситуации и се чувстваше най-щастлива, когато бе ядосана.

Маделин видя Селест и лицето ѝ грейна. Едно от най-хубавите неща около Маделин бе начинът, по който се променяше лицето ѝ, когато те видеше, сякаш на света нямаше никой друг, когото би предпочела да види в момента.

— Здравей, рожденичке! — извика Селест.

Събеседницата на Маделин се извъртя на стола си. Кестенявата ѝ коса бе болезнено силно опъната назад, сякаш работеше при военните или в полицията.

— Какво се е случило с теб, Маделин? — попита Селест, когато се приближи достатъчно, за да види крака ѝ, повдигнат на стола. Усмихна се учтиво на момичето, а то се сви като попарено, сякаш Селест се бе ухилила подигравателно, а не се бе усмихнала. (Божичко, усмихнах се, нали?)

— Това е Джейн — каза Маделин. — Тя ми се притече на помощ на пътя, след като си изкълчих глезена в опит да спася живота на няколко младежи. Джейн, това е Селест.

— Здрасти — каза Джейн. Имаше нещо голо и сурово в лицето ѝ, сякаш току-що бе изжулено твърде силно. Дъвчеше дъвка със ситни движения на челюстта, сякаш го вършеше тайно.

— Джейн е от новите майки в детската градина — обясни Маделин, докато Селест се настаняваше на масата. — Също като теб. Затова аз имам грижата да запозная и двете ви с всичко, което трябва да знаете относно училищната политика в Начално училище „Пириуи“. Това е минно поле, момичета. Минно поле, казвам ви.

— Училищна политика? — Джейн се намръщи и пристегна конската си опашка с две ръце, за да стане още по-опъната. — Няма да се забърквам в никаква училищна политика.

— И аз — съгласи се Селест.