Лиан Мориарти - Големите малки лъжи

— Предполагам, че бих могла да пийна глътка — отвърна Джейн. — Не нося на алкохол.

— Не се и съмнявам, защото тежиш около десет килограма — каза Маделин. — Добре си пасваме с теб. Обичам хора, които не носят на алкохол. Тъкмо ще има повече за мен.

— Маделин — обади се Селест. — Запази го за друг път.

— Но днес е Празникът на Маделин — тъжно отвърна Маделин. — Освен това съм ранена.

Селест завъртя очи.

— Подай ми чаша.

Tea:Джейн беше пийнала, когато дойде да прибере Зиги в деня за ориентация. Така че, сещате се, това дава определена представа за нещата, нали? Млада самотна майка, която пие от сутринта. И дъвче дъвка. Не много добро първо впечатление. Нищо повече не искам да кажа.

Бони:Никой не е бил пиян, за бога! Закусили са с шампанско в „Блу Блус“ по случай четиресетия рожден ден на Маделин. Били са просто леко развеселени. Е, поне така чух; ние всъщност пропуснахме деня за ориентация, защото бяхме на уединено семейно изцеление в Байрън Бей. Беше невероятно духовно преживяване. Искате ли да ви дам адреса на уебсайта им?

Харпър:От самото начало знаете, че Маделин, Селест и Джейн бяха едно малко сплотено трио. Пристигнаха прегърнати като дванайсетгодишни хлапачки. Аз и Рената не бяхме поканени на симпатичното им соаре, макар че познаваме Маделин, откак момчетата ни бяха заедно в детската градина, но както казах и на Рената онази вечер, по време на божествената дегустация в „Реми“ (и това, между другото, беше, преди останалата част от Сидни да го открие), дреме ми на шапката.

Саманта:Аз бях на работа. Стю заведе Лили на детска градина в деня за ориентация. Спомена, че някои от майките се появили след закуска с шампанско. И аз му казах: „Чудно. Как се казват? Звучат точно като мой тип хора“.

Джонатан:Пропуснал съм всичко това. Двамата със Стю си говорихме за крикет.

Мелиса:Не сте го чули от мен, но очевидно Маделин Макензи е била толкова пияна сутринта, че е паднала и си е изкълчила глезена.

Греъм:Мисля, че прахосвате усилия в грешна посока. Не виждам как една необмислена закуска с шампанско би могла да доведе до убийство и тежка телесна повреда, не е ли така?

Шампанското никога не е грешка. Това бе любимата мантра на Маделин. Но след това тя се замисли дали пък в този единствен случай — поне мъничко — преценката ѝ не е била погрешна. Не защото бяха пияни. Не бяха. А защото, когато трите влязоха в училището, заливайки се от смях (Маделин бе решила, че не иска да остане в колата и да пропусне да види излизането на Клоуи, затова ги придружи, увиснала на лактите им), след тях се носеше онова непогрешимо ухание на забавление.

А хората не обичат да пропускат забавление.

Джейн не беше пияна, когато се върна в училището да прибере Зиги. Бе изпила най-много три глътки от онова шампанско.

Но се чувстваше в еуфория. Имаше нещо в пукота на корковата тапа, в неприличието му, в непредвидеността на цялата сутрин, в онези красиви дълги и крехки чаши, отразили слънчевите лъчи, в бариста с вид на сърфист, понесъл три прелестни миниатюрни тарталети със свещички, в мириса на океана, в усещането, че тя може би създаваше нови приятелства с тези жени, които бяха толкова различни от всичките ѝ други приятели: по-възрастни, по-богати, по-изискани.

— Когато Зиги започне училище, ще се сдобиеш с нови приятели! — непрекъснато повтаряше майка ѝ с дразнещо вълнение и Джейн с огромно усилие се въздържаше да не завърти очи и да не се държи като намусен и тревожен тийнейджър, комуто предстои преместване в нова гимназия. Майка ѝ имаше три първи приятелки, с които се бе запознала преди двайсет и пет години, когато по-големият брат на Джейн — Дейн — тръгнал на детска градина. В онази първа сутрин четирите отишли да пият кафе и оттогава бяха неразделни.

— Нямам нужда от нови приятели — отвръщаше Джейн.

— Напротив, имаш. Трябва да се сприятеляваш с други майки — да се подкрепяте! Защото вие си знаете през какво минавате!

Но Джейн бе опитала това с групата на майките — уви, безуспешно. Тя просто не можеше да усети близост с тези ведри бъбриви жени и техните шумни разговори относно съпрузи, които „пръста си не помръдваха“, и ремонти, които не приключваха преди раждането на бебето, и онези смешни моменти, в които те бяха толкова заети и уморени, че излизаха от дома си без никакъв грим! (Джейн, която в момента не беше гримирана и никога не се гримираше, ги гледаше кротко и безизразно, но вътрешно крещеше: „ Какви ги дрънкате, по дяволите?“.)