Лиан Мориарти - Големите малки лъжи

Джейн винаги щеше да помни безразсъдното си предизвикателство към съдбата в онзи ден. „Няма да се забърквам в никаква училищна политика“, бе казала тя, а онзи, който подслушваше отгоре, се бе подразнил от отношението ѝ. Твърде самоуверено. „Ще видим тази работа“, беше си казал той, а после се бе облегнал назад, заливайки се от смях за нейна сметка.

Подаръкът на Селест за рождения ден бе комплект чаши за шампанско от уотърфордски кристал.

— Господи, прекрасни са! Просто великолепни. — Маделин внимателно извади една от кутията и я вдигна към светлината, за да се възхити на сложния релефен дизайн: редици от миниатюрни луни. — Сигурно са ти стрували цяло състояние.

Насмалко да каже: Слава богу, че си толкова богата, но успя да се овладее навреме. Би го казала, ако бяха само двете, но Джейн, като млада самотна майка, вероятно едва свързваше двата края, така че не беше учтиво да говорят за пари в нейно присъствие. Тя много добре знаеше това. (Каза го в своя защита наум, като реплика към съпруга си, защото именно той непрекъснато ѝ напомняше за социалните норми, които тя упорито пренебрегваше.)

Защо всички трябваше да стъпват толкова деликатно около парите на Селест? Сякаш богатството беше срамна болест. Същото се отнасяше и за красотата на Селест. Случайни минувачи ѝ хвърляха същите плахи погледи, каквито мятаха крадешком и на хора с липсващи крайници, а ако Маделин изобщо споменеше нещо за външния ѝ вид, Селест мигновено се засрамваше. Шшшт, шушнеше тя и боязливо се оглеждаше, да не би да ги чуе някой. Всички искаха да са богати и красиви, но истински богатите и красивите трябваше да се преструват, че са абсолютно същите като останалите. Странен свят.

— Е, училищна политика, момичета. — Маделин внимателно постави чашата обратно в кутията. — Най-напред ще започнем с Русите карета.

— Русите карета? — Селест присви очи, сякаш след това предстоеше изпит.

— Русите карета управляват училището. Ако искаш да членуваш в родителско-учителската асоциация, трябва да имаш прическа каре, при това руса — каза Маделин и приглади косата си на една страна, според изискванията на въпросната прическа. — Това е неписан закон.

Джейн се изкиска суховато и Маделин осъзна, че отчаяно копнее да я разсмее отново.

— Не трябва да е перхидролено русо, разбира се; трябва да е луксозно и скъпо русо, после косата се подстригва — онзи тип „мамешка“ прическа, която стои като каска.

— Много си лоша. — Селест леко я тупна по ръката.

— Не съм! — запротестира Маделин. — Аз обожавам тази прическа! Казах на Луси Пондър, че когато съм готова да се кандидатирам за член на родителско-учителската асоциация, ще я помоля да ме подстриже според изискванията. — Тя се обърна към Джейн; — Луси Пондър е местна фризьорка, дъщеря на дамата, която живее в къщата срещу двора на училището. В Пириуи всички са свързани помежду си.

— Така ли? — възкликна Джейн. По лицето ѝ пробяга някаква смесица от надежда и страх и тя бързо хвърли поглед през рамо.

— Всичко е наред, в безопасност сме, на хоризонта няма Руси карета.

— А добри ли са Русите карета ? — попита Селест. — Или трябва да се пазим от тях?

— Ами… добронамерени са — отвърна Маделин. — Много, много добронамерени. Те са… Хммм, какво всъщност са те? — Тя забарабани с пръсти по масата, опитвайки се да измисли точно описание на Русите карета. — Те са майки военачалници. Отнасят се много сериозно към ролите си на училищни майки. Приемат го като тяхна религия. Те са майки фундаменталистки.

— Преувеличаваш — каза Селест.

— Разбира се, че преувеличавам — съгласи се Маделин.

— Има ли Руси карета сред майките от детската градина? — попита Джейн.

— Я да видим — замисли се Маделин. — О, да, Харпър. Тя е типичното Русо каре. Членува в родителско-учителската асоциация и има потресаващо талантлива дъщеря с лека алергия към ядки. Значи, е част от Цайтгайста [3] Духът на времето (нем.). — Б. р. , късметлийка.

— Стига де, Маделин, няма нищо късметлийско в това да имаш дете с алергия към ядки — каза Селест.

— Така е — отвърна Маделин. Даваше си сметка, че започва да прекалява в желанието си да разсмее Джейн. — Шегувам се. Така, да видим. Кой друг? Да вземем Каръл Куигли. Тя е нещо като стажант Русо каре, но все още не е достатъчно руса. Все още не членува в родителско-учителската асоциация, но дава своя принос за училището, като го поддържа чисто. Обсебена е от чистотата. Постоянно търчи из класната стая със спрей за почистване.