Лиан Мориарти - Големите малки лъжи

Не каза на Маделин, че подписваше шестмесечни договори за наем на апартаменти из цял Сидни още от раждането на Зиги, опитвайки се да намери своя начин на живот.

Не ѝ каза, че може би през цялото време бе гравитирала все по-близо и по-близо до Пириуи Бийч.

Не каза на Маделин и това, че когато излезе от агенцията за недвижими имоти след подписването на договора, за пръв път забеляза какви хора живееха на полуострова — онзи тип със златист загар и изсветлели от слънцето коси, които караха сърф преди закуска и се гордееха с телата си и се замисли за бледата кожа на собствените си крака, скрити под дънките, а после се сети колко напрегнати щяха да са родителите ѝ, докато пътуват по онзи път с много завои и стръмни баири, баща ѝ — вкопчен във волана с побелели кокалчета, но въпреки това щяха да го правят, без да роптаят, и тогава Джейн внезапно осъзна, че току-що е направила непростима грешка. Но беше твърде късно.

— И ето ме тук — смутено завърши тя.

— Ще се влюбиш в това място — възторжено изчурулика Маделин. Намести леда върху глезена си и потръпна от болка. — Ау… Караш ли сърф? Ами съпругът ти? Или може би трябва да кажа… партньор. Или интимен приятел? Приятелка? Приемам всички възможни опции.

— Няма съпруг — отвърна Джейн. — Няма партньор. Сама съм. Аз съм самотна майка.

— Наистина ли? — възкликна Маделин, сякаш Джейн току-що бе съобщила нещо дръзко и вълнуващо.

— Да. — Джейн се усмихна глуповато.

— Е, хората предпочитат да забравят такива неща, но и аз бях самотна майка — каза Маделин. Тя навири брадичка, сякаш щеше да изнася реч пред тълпа хора, несъгласни с мнението ѝ. — Бившият ми съпруг ме напусна, когато Абигейл, по-голямата ми дъщеря, беше бебе. Сега е на четиринайсет. И аз бях много млада, също като теб. Едва на двайсет и шест. Макар да смятах, че най-хубавите ми години са отминали. Трудно беше. Да си самотна майка, е трудно.

— Е, аз мога да разчитам на помощ от майка си…

— О, разбира се, разбира се. Не казвам, че никой не ми е помагал. Но, мили боже, имаше нощи, когато Абигейл беше болна или аз бях болна, или — още по-зле — и двете бяхме болни, и тогава… Както и да е… — Маделин замълча и сви рамене. — Бившият ми съпруг се ожени повторно. Имат малко момиченце на приблизително същата възраст като Клоуи, а Нейтън стана баща на годината. С мъжете често се случва така, когато получат втори шанс. Абигейл смята, че баща ѝ е прекрасен. Аз съм единствената, която все още таи гняв у себе си. Казват, че е хубаво да освободиш гнева си, но… не знам, аз съм доста привързана към своя гняв. Отглеждам си го като домашен любимец.

— И аз не си падам много по прошката — каза Джейн.

Маделин се ухили и насочи към нея кафената си лъжичка.

— Браво на теб! Никога не прощавай. Никога не забравяй. Това е моето мото.

Джейн нямаше представа дали това бе шега.

— Ами бащата на Зиги? — продължи Маделин. — Той изобщо присъства ли в картинката?

Джейн не трепна. От пет години се усъвършенстваше в това. Усети как цялото ѝ същество застина.

— Не. Всъщност ние никога не сме били заедно. — Произнесе репликата си идеално. — Аз дори не знаех името му. Това беше… — Стоп. Пауза. Погледът се плъзва встрани, неспособен да осъществи визуален контакт. — Един вид… единичен случай.

— Имаш предвид секс за една нощ? — незабавно попита Маделин със съчувствие и Джейн едва не се изсмя с глас от изненада. Повечето хора, особено онези на възрастта на Маделин, реагираха с деликатно, леко отвратено изражение, което казваше: Разбирам го, приемам го, но за мен ти вече си човек от друга категория. Джейн никога не се обиждаше от отвращението им. Тя също го намираше за отвратително. Просто искаше тази конкретна тема за разговор да бъде затворена завинаги и през по-голямата част от времето се случваше точно това. Зиги си беше Зиги. Баща нямаше. Да продължим нататък.

„Защо просто не казваш, че си се разделила с бащата?“ беше попитала майка ѝ още в началото.

„Лъжите неусетно се заплитат, мамо — каза ѝ Джейн тогава. Майка ѝ нямаше никакъв опит в лъжите. — А така просто затваряме темата.“

— Секс за една нощ, това го помня — замечтано отбеляза Маделин. — Какви неща съм вършила през деветдесетте, мили боже. Надявам се Клоуи никога да не разбере. О, горко ми! Твоят забавен ли беше?

На Джейн ѝ отне секунда да проумее въпроса. Маделин питаше дали нейният секс за една нощ е бил забавен.

За момент тя отново се върна в онзи асансьор, който като стъклен балон се плъзгаше безшумно нагоре в центъра на хотела. Едната му ръка стискаше гърлото на бутилка шампанско. Другата притискаше долната част на гърба ѝ и я теглеше напред. И двамата се заливаха от смях. Дълбоки бръчки около очите му. Тя бе омекнала от смях и желание. Ухание на скъп парфюм.