Лиан Мориарти - Големите малки лъжи

Тя прочете съобщението: Честита Коледа, мамо. Татко, Бони, Скай и аз сме в приюта от 5:30 сутринта! Вече обелих четиресет картофа! Прекрасно е да помагаш на другите. Чувствам се благословена. С обич, Абигейл.

— Та тя не е обелила и един проклет картоф през целия си живот — мърмореше Маделин, докато пишеше съобщение в отговор: Това е чудесно, миличка. Весела Коледа и на теб, ще се видим скоро, ххх!

Тя стовари телефона обратно върху нощното шкафче. Внезапно се почувства изтощена и положи максимално усилие да удържи разбушувалия се гняв зад очите си.

Чувствам се благословена… Прекрасно е.

И това от устата на четиринайсетгодишно момиче, което роптаеше, ако го помолиш да подреди масата за вечеря. Дъщеря ѝ започваше да звучи точно като Бони.

— Гадост! — изсумтя тя на глас.

В коледната сутрин Бони бе организирала доброволческо посещение на цялото семейство в приют за бездомни. „Просто ненавиждам целия този ужасен комерсиализъм на Коледа“, бе казала тя на Маделин миналата седмица, когато случайно се срещнаха в търговския център. Маделин пазаруваше за Коледа и на китките ѝ бяха нанизани десетки найлонови пазарски торби. Фред и Клоуи смучеха близалки и устните им лъщяха в аленочервено. Междувременно Бони носеше миниатюрно дръвче бонзай в саксия, а Скай вървеше до нея и ядеше круша. („Шибана круша“, сподели Маделин по-късно на Селест. По някаква причина не можеше да се примири с тази круша.)

Как изобщо бе успяла Бони да изкара от леглото бившия съпруг на Маделин в толкова ранен час, за да отиде да работи в приют за бездомни? Докато бяха женени, Нейтън не ставаше преди осем. Бони сигурно му прави екологично чисти свирки.

— Абигейл се наслаждава на „прекрасно преживяване“ с Бони в приюта за бездомни — каза Маделин.

Ед свали възглавницата от лицето си.

— Това е отвратително — каза той.

— И още как — отвърна Маделин. Тъкмо затова го обичаше.

— Кафе — състрадателно каза той. — Ще ти направя кафе.

— ПОДАРЪЦИ! — изкрещяха Клоуи и Фред от долния етаж.

Клоуи и Фред не можеха да се наситят на целия този ужасен комерсиализъм на Коледа.

Харпър:Можете ли да си представите колко неловко трябва да е било за Маделин да запише детето си в една и съща предучилищна група с детето на бившия си съпруг? Помня как с Рената си говорихме за това по време на късна закуска. Много се тревожехме как ще се отрази това на динамиката в класната стая. Естествено, Бони обичаше да се преструва, че всичко е толкова мило и дружелюбно. „Ах, всички ние обядваме заедно на Коледа.“ О, я стига! Видях ги с очите си на викторината. Видях как Бони изля цялото си питие върху Маделин!

В коледната сутрин Селест се събуди малко след зазоряване. Пери спеше дълбоко, а от съседната стая, където спяха момчетата, не се чуваше нищо. Бяха обезумели от вълнение дали Дядо Коледа ще ги открие в Канада (изпратиха му писма, в които го уведомяваха за промяната на адреса), а биологичните им часовници бяха толкова объркани, че Селест и Пери с огромни мъки ги накараха да си легнат. Момчетата деляха огромно легло и дълго време се бориха по онзи техен истеричен начин, при който смехът неусетно преминаваше в сълзи, а после обратно в смях, та се наложи Пери да изкрещи от съседната стая: „Заспивайте, момчета!“, и когато Селест отиде да ги нагледа няколко секунди по-късно, те и двамата лежаха по гръб с разперени ръце и крака, сякаш едновременно бяха припаднали от изтощение.

— Ела да видиш нещо — бе казала тя на Пери и двамата ги наблюдаваха в продължение на няколко минути от прага, преди да се ухилят един на друг и да се измъкнат на пръсти от стаята, за да си налеят по питие за Бъдни вечер.

Селест се измъкна изпод пухената завивка и пристъпи до прозореца с изглед към заледеното езеро. Долепи длан върху стъклото. Усети хлад, но стаята беше топла. В центъра на езерото имаше гигантска коледна елха, грейнала в червени и зелени светлини. Навън кротко се сипеха снежинки. Всичко бе толкова красиво; Селест имаше усещането, че може да го вкуси. Когато си спомняше за тази ваканция, тя винаги се сещаше за аромата ѝ — наситен и плодов, като греяното вино, което бяха пили предишната вечер.

Днес, след като момчетата отворят подаръците си и изядат поръчаната в стаята закуска (палачинки с кленов сироп!), ще излязат да си поиграят в снега. Пери бе резервирал разходка с шейна. Пери щеше да направи снимки на семейните лудории в снега и да ги публикува във Фейсбук. Щеше да напише нещо от сорта на: Момчетата се радват на първата си бяла Коледа! Той обожаваше Фейсбук. Всички се шегуваха с него на тази тема. Голям, преуспял банкер, който качва снимки във Фейсбук и пише свежи коментари под рецептите, публикувани от приятелките на съпругата му.